Цветни лехи в градината... по немски

Оформяйки цветните лехи в градината си, ние дори не можем да предполагаме колко далеч във времето датира тяхната история. Повечето градини, които се създават в днешно време, са имали обикновен характер, т.е. са се основавали на строги геометрични линии и математически или геометрични пропорции. Този стил е бил характерен и за градинити в Средновековието, когато градския и манастирски живот се е съсредоточавал между крепостните стени. А цветните лехи, граничещи с крепостните стени, тогава не само са украсявали вътрешните дворове на манастирите и замъците, но и са изпълнявали функциите на лечебни и зеленчукови градини. Имали са строги правоъгълни форми. От тези древни времена достигат до нас цветните алеи. И при тяхното създаване се очаква от немската педантичност да поверява хармонията ту на алгебрата, ту на геометрията.

Рисунък и ритъм
Като правило в немската градина алеите се разполагат по дължината на пътеки, огради или около къщи. В града или в партерната част на имотите те се правят често равно високи, т.е от растения с еднаква височина. В този случай те се засаждат в несложна геометрична форма, редувайки няколко цвята. Ако алеята има голяма дължина, се използва принципа на ритмизация или повтаряемост. Т.е разработва се определен рисунък, а след това периодично се повтаря. При това трябва да се помни, че устойчиво впечатление за ритъм възниква при повторение наелементите не по-малко от 5-6 пъти. Ритъм може да се създаде не само чрез повтаряне на определен рисунък, но и с помощта на дадено растение (например като се подстриже във формата на топка), само че то трябва да е постоянно декоративно в течение на целия сезон.

Катедра или пирамида
Покрай стени на къщи или огради е по-добре да се правят адностранни алеи. Растенията се разполагат в тях под формата на катедра: високите на заден план, а ниските- на преден. Ако алеята се намира между две пътеки, т.е предполага се, че рисунъка ще се гледа от две страни - тогава растенията се разполагат на принципа на пирамидата: високите в центъра, а ниските от двете страни по краищата.
При подбора на асортимента трябва да се съблюдава принципа на пропорционалността: най-високите растения не трябва да превъзхождат по височина ширината на едностраннатаалея и 2/3 от ширинатана двустранната.

Цветната гама
За цветните алеи като правило се използват едногодишни цветни култури. Избирайки цветовата гама трябва да се помни, че за най-добро възприемане цветята с ненаситена окраска трябва да заемат по-голямата част от лехата, а по-ярките – не повече от 1/5-1/6 от площта. Например ако рисунъка се състои от виолетов агератум и червена салвия, именно агератума трябва да заеме по-голямата част. Обаче в средния пояс летните култури могат да се засаждат на открито не по-рано от 10 юни. Затова за пролетта (май) може да се използват луковични растения (лалета, нарциси, зюмбюли) и пролетно цъфтящи двугодишни (виола, маргаритка, незабравка). За това луковичните растения в съответствие с рисунъка трябва да се засадят през есента (септември), а двугодишните се засаждат в началото на май.

Леха-аптека
Цветните лехи са много подходящи и за засаждане на ароматични растения. Основната част от асортимента ще бъде съставена от многогодишни и двугодишни билки: исоп, риган, маточина, мента, ехинацея, анасон, мащерка. За едногодишните култури трябва да се остави специално място, за да се засаждат ежегодно (копър, градински чай, босилек).

Декоративна зеленчукова градина
Ако в градината няма много място – цветната алея може да се приспособи за отглеждането на зеленчуци заедно с цветята. Много ефектно изглеждат тиквичките (те могат да се използват като акцентни растения, задаващи ритъм), листно цвекло, физалис, декоративен пипер, копър, магданоз, зелена салата, девисил, лук. За да се удължи декоративността на лехата може да се използват цветни култури: тагетес, невен, пиретрум, циганче, цветно зеле и други ярки лятно цъфтящи.

/Илюстрация: Интернет/