Градинският чай – лекарството на древните гърци

Градинският чай (Salvia officinalis) е полухрастовидно многогодишно растение. Като лекарствено е познато още на старите гърци. Произхожда от средиземноморските страни. Среща се по бреговете на Адриатическо море, особено около Далматинското крайбрежие. Отглежда се в много страни на Европа, предимно като медицинско растение, както и като декоративно. Но свежите и сухите листа са и чудесна подправка за салати от зеленчуци, за ястия от риба, месо, колбаси, сирене, както и в ликьорената и винената промишленост. В медицината служат листата и цветовете. От листата се получава етерично масло, на което те са много богати. В народната медицина листата и цветовете се употребяват като противовъзпалително средство при заболявания на дихателната система (кашлица, бронхит), при стомашно-чревни и кожни заболявания.
Градинският чай обогатява градината с присъствието си. Стъблото му е бледозелено, четириръбесто, полудървенисто, високо до 1 м. Листата са срещуположни, сиво-зелени, овални, плътни, силно овласени отдолу, от което получават сребрист цвят, а цветовете са едри, бели или виолетови , събрани в съцветие метлица. Цъфтят през юни-юли. Плодът е дребно тъмнокафяво орехче.

Не е капризен, отглежда се лесно
Градинският чай не е капризно растение. Живее няколко (5-6) години на едно място. Не е взискателен към почвените условия, топлолюбив и светлолюбив със силно изразена сухоустойчивост и студоустойчивост. Може да се засява и предзимно (ноември – декември) направо на открито при междуредови разстояния 60-70 см, на дълбочина 2 см. През пролетта никне редовно и бързо. Разрежда се на 40 см между растенията. Размножава се и вегетативно и чрез предварително произведен разсад. Добре е да се избират защитени от ветровете места, топли и слънчеви, с леки глинесто-песъчливи почви, богати с хранителни вещества, добре наторени с органо-минерални торове. Ако се използва директна сеитба са необходими за 100 кв.м 100 г семена. Ако се отглежда чрез разсад семената се засяват през март може и върху студена леха. Растенията се засаждат на постоянно място в края на май, редово, при разстояние 50-60 см между редовете и 30-40 см в реда, във фаза 3-4 лист. Грижите през вегетацията са поддържането на посева чист от плевели, окопава се и се подхранва с амониева селитра, без да се прекалява с азотното торене, което влошава качеството на продукцията. Листата се прибират в момент на бутонизация , като се обират от отрязаните стъбла. Изсушават се на сянка или в сушилня при температура 50-60 градуса. Дава две реколти в годината през първата година , а през втората – три пъти.
Когато са в малки количества отрязаните стръкове се завързват на връзки и се сушат на проветриво и сенчесто място.