Най-добрите начини за отглеждането на зюмбюла

Едно от цветята, чиято мисия в градината е сякаш да украси празника на пролетното събуждане и за която мися то тръгва от еснета, е зюмбюлът. Нашият народ го цени както за великолепните форми и багри на цветовете му, така и за благоухання им аромат. Не случайно го е възпял и в песните си. Българката го е отглеждала от незапомнени времеа и така както учените твърдят, че родината му е Западна Азия и крайбрежието на Източното Средиземноморие, трудно е да си представим, че в Европа е проникнал едва преди около три столетия. Но така или иначе днес холандците са тези, които са създали повечето съвременни сортове с техните особености на отглеждане и възможности за управляван цъфтеж. Да, така е. Защото вече не е рядкост пролетната свежест на зюмбюлите по време и на зимните празници.

Да постигнете цъфтеж в желано време е и по вашите сили. Добре е да знаете, че луковиците, предлагани на пазара от професионалинте производители, са поставяни в блгприятниите условия за преминаве на биологичните им цикли, през които относително високите температури са били от първостепенно значение. Сага остава да ги засадити в двора или да ги поставите в условия на ран цъфтеж. Най-важното, от което се нуждаят, са ниските положоителни температури. Това през зимата не представлява трудност. Не е трудност и да си купите луковици от най-новите сортове с желаната от вас багра на цвета. Може да ги засадите в дворната градина, може и да ги зсатавите да се развият бързо и да се радвате на цвят през зимата. Решението как да постъпите с тях си е лично ваше, но при всички случаи е важдо да изпълните на практика претенциите на това растение. Най-разпространено е засаждането в градината където ще цъфти в ранна пролет още през април, а може и през март. Ако и вие ще ги засаждате в двора, изберете им слънчево място. Луковиците може да засадите в редичка край пътеки и алеи, оформяайки цветен бордюр, или да оформите цветни петна в затревенета площ. За да бъдат добре гарнирани тези декоративни елементи, трябва да се подбретат и подходящи разстянията между луковиците. За едрите то е 10-12 см, за средните – 8-10, а за по-дребните 3-6. Дълбочината засаждане също се съобразява с едрината на луковиците, но и с качествата на почвата. Най-общо дълбочаната е три пъти по-голяма от височината на луковицата, но ако почвата е лека, може да е малко по-голяма, а на тежки почви – малко по-малка. Много добре ще се отрази на развитието на растенията и оформянето на хубави луковици, ако обогатите почвата преди зазасаждането с 6-10 кг на квадратен метър напълно угнил оборски тор или компост.

В гардианата луковиците се засаждат от края на септември, през октомври, че дори и през декември. Предохранителна мярка срещу екстремни ниски температури в безснежна зима, когато почвата може да замръзне на голяма дълбочина, е покриването с окапала шума, размесена с дребни клонки. Напролет е полезно подхранването с 20 г на квадранет метър амониева селитра щом се появат връхчетата на растенията и със същата доза малко по-късно, когато между листата се появят цветоносните стъбълца. Когато изсахнат листата на зюмбюлите, засадете на тяхно място други цветя, като извадите луковиците. Трудно ще ви е да ги съхранявате някъде до есента, пък и едва ли е нужно. Просто ги засадете на ново място, но ги покрийте с окосена трева, слама или друго нещо подобно, за да ги предпазите от лятното слънце.
Ако искате да подложите луковиците на форсаж и да имате цъфнали зюмбюли през зимата, може да постъпите по два начина. Първият е да ги отгледате като цвете в саксия.

Може да използвате саксии с различна големина – малки за едно растение и големи за три и повече. Осигурете на саксията добър дренаж, като поставите на дъното кермазит или дремни камъни, а върху тях насипете чист речен пясък. Почвата, която ще използвате, не е от особено значение, защото растенията ще се развиват за сметка на резервните хранителни вещества в луковицата. Тя може да е обикновена градинска, която в случай че е по-тежка, може да подобрите чрез добавка на торф или угнил оборки тор, а може да купите от магазина готова почва за стайни цветя. Каквато и да е, насипете я върху подготвения дренаж и леко притъпчете. Може да засадите луковицата направо, но по-добре е да нанесете върху нея тънънк слой пясък. Това много помага за предпазването на луковицата от загниване. След това допълнете съда с почва, но така че една трета от луковицата да остане открита. В по-големи саксии може да засадите 3, 5 или повече луковици. Полейте така, че всичката почва в саксията да се овлажни нормално. Това ще е едниственото поливане до цъфтежа, а след това - когато и ако се налага. Оттук натаък най-важното е да осигурите тъмнина и ниски положителни температури. Отдавнашна практика е саксията да се заравя в градината и след 2 месеца да се изважда и внася на топло. Вие може да прибегнете и до други начини. Покрийте я с плътен найлонов плик, който не пропуска светлината.

Още по-лесно ще ви е да захлупите луковицата с подходящ съд, например друга саксия, но не пропускайте да запушите дренажният и отвор на дъното. На така засадената луковица може да осигурите ниската температура на балкона, в неотопляемо помещение на жилището или в избата. Тъмно и студено – това са естествените условия, при които прорастват луковиците на зюмбюла. След около 8 седмици корените ще са обхванали цялото съдържание на саксията и растенията ще са се устремили нагоре. Тогава опипайти внимателно връхчето. Ще установите наличието на цевтовете, които са по-твърди от листата. Пипайте без да притискате, за да не ги повредите. Има ли ги, внесете растението в стаята на светло и топло. След няколко дни ще разцъфне.

Много практичен, лесен и удобен начин е форсажът във ваза.
Тя трябва да е присвита в горния си край, така че да задържа луковицата. Може да се използват и други стъклени съдове, чията гърловина не позволява луковицата да хлътне навътре. Напослесдък на нашия пазар се появиха и специално направени съдове, които се продават заедно с луковиците.
Съдът, който ще се използва за форсаж, напълнето с обикновена вода. Разтварянето на подхранващи вещества е излишно, тъй като зюмбюлите ще растат за сметка на резервните хранителни вещества в луковиците. Най-важното в случая е да напълнте съда така, че след поставянето на луковицата дънцето й да е на 5-6 мм над нейната повърхност. Потапянето й е недопустимо, тъй като тя ще загние. В условията на висока влажност във въздушния слой между нея и водата тя пуска корени, които бързо стигат и дъното.
Покрийте съда така, че да гаранирате тъмнината. Ниската температура ще осигурите на балкона, в неотоплямемо жилищно помещение или в избата. Най-подходящата е 3-5 градуса. Прериодично проверявайте нивото на водата във вазата и ако е необходимо доливайте, като повдигате лековицата, за да не я мокрите. Когато устанвите, че пъпката е достигнала около 5 см височина, внесете цветето на светло и топло в стаята. Това ще е след 8-10 до 12 седмици.
Подлагайки луковиците периодично на форсаж, вие ще се радвате на пролет и през зимата.