Рус тифина (Влакнест шмак) – Rhus typhina

Макар родина на рус тифина да е Източна Америка, добър прием е намерил и у нас. Желан гост е на градини и паркове, изложени на припек с камениста и бедна почва, защото към почвите е с безразличие. Със здравата си коренова система укрепва каменисти склонове и сипеи. Подходящ вид е и за студените райони на страната, защото е мразоустойчив. Представлява храст или малко дърво с височина от 6 до 8 м. От млада възраст се разклонява и образува красива ажурна корона. Опадливите дълги нечифтоперести листа са разположени срещуположно на клоните. На цвят са лъскавозелени в началото. Към края на летния сезон променят баграта в златистооранжева, а преди да опадат стават пурпурночервени и придават декоративен вид на дървото. Кората и листата съдържат танини. Младите клонки са влакнести, а семената са покрити с гъсти четинести, червени на цвят власинки, затова името на рус тифина, в превод означава още “влакнест шмак”. Цъфти през юни и юли с дребни жълто-зелени, събрани в гроздовидни гъсти съцветия цветове. Плодовете зреят през септември и октомври, и са събрани в изправени пирамидални съплодия. Плодовете през септември до средата на октомври преди мразовете приличат на пурпурночервени светещи фенерчета, които едно след друго изгасват от ниските температури и сланите, но не падат, а само оронват семената и се задържат на клоните без листа до зимата. Семената са много качествени с висока и трайна кълняемоспособност, но семенният начин като бавен не се практикува.
Рус тифина е предпочитан вид, защото богатата коренова система задържа и укрепва почвата и я пази от рушене и ерозия. Освен това дава множество коренови издънки и затова е много търсен вид за озеленяване както на тревни площи, така и за голи скатове и откоси. Влакнестият шмак се размножава вегетативно чрез коренови резници. Принципът е като при зелените резници.
Рус тифина заслужава заради своята мразо- и студоустойчивост много широк достъп до градината и парковете на всички региони у нас.