В рамките на инициативата на Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро „ОСП след 2020 – Изборът на България“ беше проведено национално публично обсъждане под формата на въпросник, достъпен както за фермерите, чрез представляващите ги организации, така и за широката общественост. Основната цел на инициаторите на допитването е чрез широка информационна кампания, анкети и провеждането на серия от дебати в цялата страна, да ангажират вниманието на всички заинтересовани с бъдещето на ОСП.
Това е необходимо, тъй като за формирането на национална визия по въпросите на една толкова важна политика, каквато е селскостопанската, е нужен приносът на всички, въвлечени в процеса „от фермата до вилицата“. Включително и на човека с вилицата – всеки един от нас – потребител и данъкоплатец, който трябва да е наясно откъде идва храната, къде и за какво отиват парите му.
Проучването „ОСП след 2020 – Изборът на България“ е проведено в периода май-юли 2017 г. и обхваща 52 анкети, сред които присъстват и официалните становища на следните браншови организации: „Врачански съюз на зърнопроизводителите“; „Съюз на зърнопроизводителите Маркели“ – Карнобат; „Съюз на зърнопроизводителите от Пловдив“; „Регионален съюз на фермерите – Дунавско зърно“ – Русе; „Сдружение на земеделските производители Хаджи Димитър“ – Сливен; „Национален съюз на говедовъдите в България“; „Национална асоциация на овцевъдите и козевъдите“; „СНЦ на животновъдите от Югозападна България – Сандански 2005“; „Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове“.
Изброените организации представляват интересите на близо 2500 регистрирани земеделски производители (малко над 2% от получателите на субсидии) и при изчисляване на крайните резултати е взета под внимание членската им маса.
Без да претендира за представителност, настоящото проучване дава добра представа за нагласите на фермерското съсловие в страната, покривайки становищата на голям брой представители на основните направления в селското стопанство – зърнопроизводство, говедовъдство, овцевъдство и козевъдство, производство на ядки – от различни краища на страната.
Освен това сред анкетираните има представители на Федерация на независимите синдикати от земеделието, Институт по животновъдни науки – Костинброд, различни местни инициативни групи (МИГ), общини, финансови институции и консултантски организации. Всички те дават един по-широк поглед върху настроенията сред заинтересованите страни по въпросите за бъдещето на европейската земеделска политика.
Структура на ОСП
По отношение структурата на Общата селскостопанска политика, мнозинството анкетирани (81%) смятат, че двата стълба (Първи – директни плащания и пазарна подкрепа и Втори – развитие на селските райони) отговарят на нуждите й. По отношение ролята на двата стълба анкетираните са разделени почти наравно, но с лек превес (51%) на тези, които считат, че сегашното съотношение във финансирането трябва да бъде променено. От тях 56% са на мнение, че Втори стълб (Програма за развитие на селските райони) трябва да получи по-голямо финансиране за сметка на Първи стълб.
Въпрос: Трябва ли да се промени съотношението във финансирането между Първи и Втори стълб?
СЕПП или Схема за базово плащане?
Интересен резултат получава въпросът дали Схемата за единно плащане на площ трябва да се запази или България е готова да премине към Схемата за основно плащане. Цели 40% смятат, че страната ни е готова да направи следващата крачка, като замени СЕПП.
Почти пълно единодушие цари сред анкетираните по възможността националните правителства да дофинансират своите фермери – 92% смятат, че тя трябва да бъде премахната, тъй като създава предпоставки за нарушаване конкурентоспособността между отделните държави-членки.
Три-четвърти от анкетираните смятат, че управлението на риска трябва да бъде задължително за всички стопанства. Надделява мнението, че то трябва бъде организирано на ниво държава-членка, вместо на ниво отделно стопанство. Съответно финансирането на подобна схема трябва да дойде по линия на Първи стълб.
Въпрос: Управлението на риска трябва да бъде?
Първи стълб
По всички въпроси, засегнати в анкетата, касаещи Първи стълб (директни плащания), сред анкетираните има относително единодушие. Дефиницията за активен фермер е напълно задоволителна и няма нужда от промяна, е мнението на мнозинството (88%). Набляга се на нуждата по-скоро от реален контрол и спазване на правилата, отколкото от нови промени.
Таванът на плащанията е необходимост според 90% от отговорилите. Малко над половината – 55% (виж графиката) считат, че сегашният таван на плащанията или близък до него е адекватен, като и тук се акцентира върху нуждата от контрол. Близо 35% считат, че таванът трябва да бъде в диапазона между 100 хил. и 500 хил. лева, а 10% - под 100 хил. лева.
Въпрос: Таван на плащанията – какъв трябва да бъде той?
Допълнително подпомагане за малките стопанства – необходимо, но как?
Допълнително подпомагане за малките стопанства е следващата тема, около която се обединява огромното мнозинство от анкетираните – 93% са отговорили, че такова трябва да има. При по-дълбок прочит на отговорите и на отворените коментари обаче, въпросът става много по-интересен.
Първият разрез, който получаваме, е по отношение на това до какъв размер на стопанството следва да се получава допълнително подпомагане, като отговорите са сравнително равномерно разпределени между вариантите до 150 дка, до 300 дка, до 500 дка и до 1000 дка. При всеки от тези варианти анкетираните са посочили, че допълнително плащане не би следвало да се полага за стопанствата с повече декари, както е сега по Схемата за преразпределително плащане. По-интересното обаче е, че 83% от отговорилите, че допълнително подпомагане за по-малките стопанства е необходимо, смятат Схемата за преразпределително плащане за не добре работеща и че тя трябва да бъде заменена с друга.
Основните критики към схемата са, че тя не води до насърчаване на растежа на малките ферми, а същевременно е довела до изкуствено раздробяване на стопанствата.
Сред дадените препоръки за евентуална нова схема, която да замести преразпределителното могат да се обособят две основни:
- Подпомагане на нисколихвено кредитиране и гратисен период за погасяване;
- Срокът на действие на схемата да е ограничен до 2-3 години;
В обобщение може да се каже, че подпомагането на по-малките стопанства е осъзната необходимост в сектора. Но допълнителните стимули трябва да бъдат пазарни, насочени към насърчаване на растежа и производителността и да са обвързани с определен срок на действие.
Въпрос: Необходимо ли е допълнително подпомагане за малки стопанства?
Директни плащания и пазарна подкрепа
Близо 94% от анкетираните смятат, че на този етап директните плащания трябва да останат, вместо да бъдат заменени от мерки за управление на риска.
Подобен процент – 91% считат, че обвързаната подкрепа - дори и в сегашния си вариант, в който не е на количество продукция, а на производствена единица, трябва да остане.
Втори стълб
Почти пълно единодушие (99%) цари сред анкетираните по отношение нуждата от опростяване на ПРСР и намаляване броя на мерките в нея. Анкетираните изтъкват невъзможността на администрацията да задейства всички заложени в програмите (2007-2013 и 2014-2020) мерки и изтъкват необходимостта от по-добро фокусиране на подпомагането.
Донякъде изненадващо, малко над половината от отговорилите (54%) биха подкрепили замяната на инвестиционните мерки в рамките на ПРСР с такива, улесняващи достъпа до кредитиране.
Огромното мнозинство (94%) считат, че не е нужен по-голям фокус в ПРСР върху услуги, предоставяни от фермерите и свързани с климата, опазване на околната среда и биоразнообразието.
На обратния полюс са мненията по отношение ролята на ПРСР в засилване тежестта на фермерите в хранителната верига – 91% смятат, че Програмата трябва да има специален фокус в това направление.
Приоритети за ПРСР
Интересно е отношението на анкетираните що се отнася до въпроса „Кои три приоритета бихте избрали за новата ПРСР?“ Най-много отговори са дадени за възможностите: инвестиции в стопанствата, качество на храните, хранителната верига и ролята на фермерите в нея и кредитни и гаранционни схеми. Най-слабо застъпени са съответно вариантите „развитие на селските райони“ и „установяване стопанства на млади фермери“.
Въпрос: Ако можете да изберете три приоритета в новата ПРСР кои ще бъдат те?
За по-малко бюрокрация
В отворената част на въпросника анкетираните имаха възможност да изкажат препоръки в избрана от тях посока, касаеща сектора. Далеч не изненадващо събраните коментари в тази част са изцяло насочени към намаляването на бюрократичната тежест върху земеделците чрез:
- Въвеждане на електронно управление в сектор „селско стопанство“, включително:
- документи и справки;
- декларации за подпомагане;
- очертаване на парцели за подпомагане;
- кандидатстване по ПРСР;
- заявление по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ
- Отпадане регистрацията като ЗС всяка година;
- Отпадане задължението да се пази архив на хартия.
На база получените резултати считаме, че макар и фермерите още да не са готови за радикална промяна в политиката на подпомагане, могат да се откроят няколко теми, около които анкетираните се обединяват. Обща е нуждата от опростяване на ОСП, намаляване на бюрократичното бреме и електронизация на администрирането на сектора. Двата стълба на ОСП трябва да се запазят, но да се промени съотношението на финансирането им в полза на Втори стълб.
Абсолютно необходимо е да се премахне възможността националните правителства да дофинансират земеделието, тъй като това води до изкривяване на конкурентоспособността. Анкетираните смятат, че ОСП трябва да има по-голям фокус върху хранителната верига и ролята на фермерите в нея. Що се отнася до услугите, предоставяни от фермерите, свързани с климата, опазването на околната среда и биоразнообразието, анкетираните считат, че настоящите мерки са достатъчни. Таван на субсидиите трябва да има като се завиши контрола, обвързаната подкрепа по възможност да се запази, а допълнителната помощ за малките стопанства да бъде временна и да създава реални предпоставки за растеж и развитие.
По всички останали въпроси на ОСП в по-голямата си част мненията са противоречиви, което само показва колко трудно ще бъде изготвянето на обща позиция на бранша, която да послужи за формирането на единна българска позиция.
Вторият дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се проведе на 21 септември 2017 г. от 10.00 часа в Зала Роял на София Хотел Балкан (Шератон). Регистрацията вече е възможна на сайта www.BCAP.bg и е необходимо условие за участие в дебатите поради ограничения брой места.
Инициативата „ОСП СЛЕД 2020 – ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ“ се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро с участието на най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca и се провежда под патронажа на Министъра на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов.
