Цезалпиниите (Сaesalpinia) са род красивоцъфтящи тропически растения обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. Принадлежат към популярното растително семейство Бобови и затова плодът им е характерната шушулка със съдържащите се в нея бобчета. Цъфтежът им е през лятото. Основно в по-топлите части на страни с умерен климат са постигнати добри резултати с отглеждане на открито само на 2 от видовете цезалпинии: цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.
Цезалпинията на Джилис (Сaesalpinia gillesii) е листопаден нисък храст (1-2 м висок) идващ от Аржентина. Стволът и е тънък, изправен и изящен, а листата и са двойно перести до 20 см дълги и наподобяващи тези на папратите. Цветовете събрани по 30-40 на брой в дълги гроздовидни съцветия са най-атрактивната част. Златистожълти са, а от основата им излизат до 10 на брой червенообагрени дълги до 7 см тичинки. Затова популярно я наричат „златната райска птица” Отглеждано в саксия или дървено буре растението може да израсте до 1 метър на височина.
Японската цезалпиния (Caesalpinia japonica) е с по-къси дръжки на тичинките и по-едри листа. Цветовете и също са жълти.
Разхождайки се по южното ни Черноморие и вглеждайки се в градините и парковете цезалпинията е привлякла погледа ви с атрактивните си цветове. Събрали сте семена и сте решили да си отгледате растението в къщи. Но трябва да знаета, че в северна България цезалпинията няма да вирее навън през зимата и ще измръзне. Затова може да си я отгледате като декоративно саксийно растение което през лятото да изнасяте навън в градината или на балкона. Семената са с твърда обвивка и преди засаждане трябва да се накиснат за едно денонощие в топла вода, за да могат по-лесно да покълнат. Също така може да се скарифицират (леко да се надраска повърхността им с карфица) преди да се натопят във водата.
Цезалпинията вирее на всякакъв вид почви, но най-обича песъкливите. Освен това те трябва да са и отцедливи, защото цезалпинията не обича задържане на вода в субстрата. Ако това се допусне, корените и ще изгният. Цезалпинията обича светлината, но много жаркото слънце може да попари листата й. В сянка обаче растението изобщо не може да расте. Обича влажният въздух, и затова регулярно се опръсква короната. Растението е капризно и ако условията на развитие не му допаднат, то ще загине.
