Красиви храсти през късна есен за жива зелена ограда

Възможностите за избор на жив плет са много и най-разнообразни. Зависи от предпочитанията, вкуса и възможните ни средства. Ако предпочитам вечнозелени широколистни или иглолистни храсти за ограда, трябва да знаем, че те са значително по-скъпи. Когато паричните възможности са по-ограничени, можем и сами да си направим жива ограда. Има широколистни храсти с опадливи през есента и зимата листа, но те са незаменима украса през мъртвия сезон.
Такъв декоративен храст е симфорикарпусът. Той е много популярен и търсен у нас за паркове и градини. Предпочитан е, защото издържа на бедни почви. Симфорикарпусът е компактен и като цяло обгръща и закрива голяма площ. На височина достига 1,5-2 м. На гъвкавите му тънки кафяви клони са подредени срещухоложно дребни, зелени, овални листенца, които са гладки, по края. Цъфтящ през май с незабележими бели и розови цветове, не привлича особено много погледа. До появата на плодовете симфорикарпусът не прави впечатление. През септември яркият му блясък се засилва от появата на бисернобелите и пурпурночервените зърнести плодове по върховете, събрани в гроздове. Несмущавани от опадването на листата и суровите зимни условия, придават особен чар на храстите през зимата.
Размножаването е най-успешно чрез зрели резници, които се берат в края на януари и февруари. Ако предпочитаме храстите да са с бели плодове ще наберем резници от вида симфорикарпус рацемозус (Symphoriarpus racemosus).

Ако изберем рубиненочервените по-наситени цветове, ще се насочим към Symphoricarpus orbiculatus (обрикулатус). Той се развива и расте при същите условия като първия вид. От предпочитания вид нарязваме резници. Сортираме ги и завързваме в снопчета по 50 броя с лико. Телта се избягва, за да не ги пререже и нарани. Заровени в пясък презимуват до пролетта. Напролет на подготвеното за ограда място, което е обърнато още през есента с права лопата, се разбиват буци и се разрохква почвата така, че да се набучкат презимувалите резници с ръка. По този начин сами можем да направим красива ограда с чаровния симфорикарпус. Разстоянията между резниците определяме в зависимост от нашето виждане за вида на оградата. Обикновено се избира разстояние 40-50 см между резниците. Ако обработената част е достатъчно широка, резниците могат да се разположат в два реда, подредени шахматно. Така се осигурява непроходимост и сигурност за градината.

Също много издръжлив на сушата и бедни каменливи почви е красивият храст Пираканта кокцинея (Pyracantha coccinea). У нас се среща често по каменистите места на Странджа планина и Плиска, край Шумен. Най-ценното качество на този храст е, че укрепва рушащи се брегове. За жив плет е много подходящ не само защото се формира с ножица, но и е непристъпен с острите си едри бодли. Издържа и на суровите зимни условия.

Пираканта кокцинея е много красив декоративен храст. На височина достига 2-2,5 м. Има лъскави кожести, наситено зелени листа с елипсовидна форма, ситно назъбени по края. Цъфти през май с бледорозови цветчета, събрани в щитчета. Той е вечнозелен храст, който през късна есен оранжевите или червени месести плодове отдалеч ни приканват да ги оберем. Размножаването по семенен път не е трудно, ако веднага ги засеем, след като ги почистим от месестата част. Пролетният посев изисква по-сложна обработка. Семената са дребни и се сеят плитко. Спазва се принципът на покритието с почва или пясък в лехата да е 3 пъти по-голямо от големината на посетите семена. Ако ги засеем по-плитко има опасност да бъдат оголени от бурни ветрове или дъждове, или изровени от птиците.

Това е което можем да постигнем със собствени усиля в градината.
Незаменима жива ограда е тисът (Taxus baccata). Трудно можем да си позволим такава ограда защото макар че има дълъг живот – 1000 години, той е много бавно растящ. Съдържа в кората, стъблото и листата си отровни алкалоиди. Чужди учени извличат от тиса вещество за лекарство на рака.

У нас се среща по-рядко, но избира и вирее на сянка. Много красиво иглолистно дърво или храст, срещащ се на бедни влагоемни почви. Заради здравата си коренова система е предпочитан за вилни места. Но е много скъп.
По-достъп на е цената на пирамидалната хвойна за жива ограда (Juniperus piramidalis). Това са най-стройните и представителни вечнозелени красиви иглолистни растения. При покупката е необходимо да са опаковани и извадени с почва, а не с наранени и оголени корени.

Много красива за жива ограда е махонията (Mahinia aquifolium). Има и japonicum, но е по-рядък вид. Махонията е много красив вечнозелен храст, висок 1-1,5 м. непридирчива е към почвите, стига да не липсва влага. Не мръзне през зимата и предпочита сянка или полусянка. Листата на махонията са елипсовидни, лъскави и по края снабдени с бодли. Освен като жива ограда, махонията създава коледно настроение, ако се украси домът с клонки от нея. Ако се отсече надземната част на храст от махония, бързо се образуват много издънки и храстът се възобновява.
Доста скъпо струваща, но сигурна предпазна бариера с бодливите си листа е махонията, когато се използва за жива ограда.