Настъпва най-благоприятният срок за засаждане на овощните дръвчета. Той започва след листопада и приключва една-две седмици преди замръзване на почвата и понижение на температурите под 0°С. дръвчетата могат да се засаждат и през пролетта, но то трябва да приключи преди набъбването на пъпките. Есенното засаждане има редица предимства. То се извършва в много по-продължителен срок и при по-благоприятни условия. Наранените корени на засадените през есента дръвчета зарастват по-лесно и започват формирането на нови коренчета, което продължава до края на декември – началото на януари. В края на зимата корените започват интензивно развитие преди да са набъбналите пъпките. Особено наложително е есенното засаждане на рано развиващите се видове – бадем, кайсия, праскова и джанка. Набъбването на пъпките при тях много често настъпва преди да са настъпили благоприятни условия за засаждане през пролетта и това довежда до масово загиване на новозасадените дръвчета.
За начина на засаждане е писано многократно, включително и в нашия вестник. Въпреки това, не е излишно да се обърне внимание на някои основни въпроси. За маломерните, любителски градини, където не е възможно да се извърши предпосадъчно основно торени и риголване на почвата, е необходимо да се изкопаят по-широки и по-дълбоки посадъчни ямки – 80-100 см широки и 60-70 см дълбоки. Горният почвен слой (25-30 см) се смесва с 10-15 кг добре угнил оборски тор, 200-300 г суперфосфат и 100-150 г калиев тор. Калиевият тор може да се замести с една кофа дървесна пепел. Ако използваме комбиниран изкуствен тор от него се поставят по около 300 г на посадъчна ямка. При засаждането част от тази почвено-торова смес се поставя на дъното на ямката, като леко се притъпква и оформя във вид на широка пирамида. С височината на тази пирамида се определя дълбочината на засаждането. Присадените на семенна подложка дръвчета се засаждат на дълбочина на която са били в разсадника (2-3 см на кореновата шийка). Присадените на вегетативни (клонови) подложки, които се използват основно при ябълката, крушата, дюлята и мушмулата се засаждат по-дълбоко – до мястото на присадката.
Преди засаждане дръвчетата се преглеждат внимателно и повредените, изсъхналите и болните се бракуват. Изсъхналите и счупените корени се изрязват до здрава тъкан, а здравите не се режат, за да се запази по възможност повече коренова система. Съкращават се само някои много дълги, които не позволяват растението да се постави нормално в ямката. Желателно е преди засаждането корените да се потопят в рядка каша, приготвена от 3 части почва и 1 част пресен говежди тор. Това способства за по-бързо зарастване на раните по корените и почвата по-добре прилепва към тях. При транспорта и съхранението корените засъхват много бързо и поради това е желателно преди засаждането да се потопят за 1-2 денонощия във вода, като е за предпочитане тя да бъде течаща.
При самото засаждане корените се посипват с тънък слой чиста почва, а след това с остатъка от почвено-торовата смес. Целта е върху корените да не попадне чиста тор. След като се покрият добре се притъпква, като се започва от периферията към центъра. Ямката се запълва с чиста почва и отново се притъпква 1-2 пъти. Последният слой почва се оставя рохкава. Накрая около дръвчето се оформя чаша, която се покрива със сламист оборски тор и се полива с 1-2 кофи вода. Поливането е особено наложително при пролетното засаждане, но и при есенното то допринася освен за овлажняване на почвата и за по-плътното й прилепване към корените. В районите, където има по-силни ветрове и няма добра ветрозащита е желателно да се поставят колчета, към които се привързват дръвчетата. Те се поставят преди засипването на корените, за да не се получи нараняване, ако се забиват след това.