С какви храсти да укрепим свличащ се склон?

Засаждането на люляк на стръмни рушащи си свличащи се склони и брегове допринася огромна благотворна полза. Той запазва от рушене скални и варовити терени. Единствено не понася кисели и заблатени почви. Нацъфтял през май в бяло, розово, синьо и виолетова и ухаещ на пролет ни радва отдалеч.
Много положителни качества има люлякът. Голямата му устойчивост на засушаване и издръжливостта му на ниските зимни температури го правят много желан. При отглеждането му не се нуждае от много грижи. Понякога при продължителна лятна жега губи листата си, но напролет е като нов.
За възобновяването му семенният начин не се предпочита, защото е бавен. Използват се кореновите издънки, които дава в изобилие, но не винаги се запазват наследствените белези. Най-сигурно да имаме желания вид е да заложим зелени резници в края на юни до средата на юли.

Будлея
Несмущавана от парещите слънчеви лъчи и с укрепващо значение за почвите стига да не са заблатени е будлеята. Цветовете се появяват по върховете в класовидни съцветия с цилиндрична форма в бяло, розово и циклам. Приятният им аромат през лятото не само ще привлече пчелите, но разсейва замърсения от газовете въздух.
Тежките зими поразяват будлеята само в най-ранната й възраст. Когато укрепне след втората година невредима тя оцелява за дълго, защото развива много здрава коренова система, а надземната част с дъговидните клони обхваща големи пространства. На височина достига 2-2,5 м. но се разклонява бързо и само един храст има голям ефект с обхвата си на ширина.
Размножаването е само по вегетативен път със зелени резници.


Гениста (жълтуга)
Като нежно покритие на голия бряг през летните месеци изглежда генистата, защото никое друго растение не може да устои като нея на изгарящите слънчеви лъчи през юни, юли и август.
Жълтугата се суши и използва също за лекарство против гнойни рани (външно). Използва се и в бояджийството.
Генистата е силно разклонен храст, не по-висок от 1-1,5 м. Той е многогодишен и кореновата му система също е много разклонена. Листата му варират по форма. Понякога дори липсват и тогава събраните в гроздове жълти цветове обсипват и красят бодливите клони.
В края на септември се берат семената, събрани в бобовите продълговати, сплескани отстрани шушулки. Ако семената се засеят през есента, нямат нужда от предварителна подготовка, както ако посевът се остави за пролетта.