Зелевият молец – Plutella maculipennis

У нас зелевият молец Plutella maculipennis е един от често срещаните неприятели на зелевите растения. Разпространен е повсеместно. Напада всички видове зеле, алабаш, ряпа, репички, също и много видове диви кръстоцветни растения. Среща се и по репица, хрян, синап.
Молецът е дребна пеперуда – 15-16 мм при разперени крила. Предните крила са сивокафяви или жълтеникавокафяви. По продължение на задния им край минава една вълнообразно врязана нагоре белезникавожълта ивица. Задните крила са по-къси, сиви и завършват с дълги светли ресници.
Зелевият молец развива няколко поколения годишно (4-6) и зимува като какавида под растителните остатъци, под листата, под бучки пръст. Пеперудите се появяват към края на април. Те летят привечер и нощем, рядко през деня. Летежът им е бърз, пресечен и на късо разстояние. След оплождане пеперудите снасят яйцата си поединично и на късо разстояние. След оплождане пеперудите снасят яйцата си поединично или на групички от 2-3, залепени по долната страна на листата около жилките. След няколко дни гъсеничките се излюпват и се вгризват в листата, хранят се с меката част и правят мини, дълги 3-4 мм. По-късно те напускат мините и се хранят от долната страна на листата, като запазват горния епидермис. При развитието си гъсеничките изгризват отвори по листата с различна големина.
Гъсеницата е светлозелена или сиво-жълта, с удължено, леко стеснено в двата края тяло, с черни космици по гърба. На дължина достига 7-12 мм. Тя е много подвижна. При леко докосване се свива бързо и се спуска по копринената нишка. Пълното развитие на гъсеницата протича за две седмици, след което тя какавидира в рехаво, вретеновидно, паяжинено пашкулче, прикрепено към дръжките или жилките на листата. Какавидата достига 8 мм дължина, цветът й е зелен или ръждивозелен.
Първото поколение се развива по плевелите. По-късно молецът преминава по засадените зелеви растения.
При зелето гъсениците повреждат най-напред външните листа. По-късно при завиване на зелката те навлизат и в младите вътрешни листа. Те повреждат връхната пъпка на растенията, при което не могат да се образуват глави. При карфиола гъсениците навлизат в съцветията и ги нагризват. При разсада те изгризват вегетационния връх на младите растения. При растенията за семе повреждат пъпките, цветовете и младите шушулки.
Борба. Унищожаването на плевелите и растителните остатъци е необходимо мероприятие за ограничаване намножаването на молеца. Пръска се при откриване на 2-5 броя гъсеници на растение и 10% нападение. Подходящи са следните препарати: биопрепаратът дипел 2Х – 10 г, практически без карантинен срок, алфа комби 51,25ЕК – 5 мл и суми афла 5ЕК – 2,5 мл. Карантинният им срок е 15 дни. Със седем дни карантинен срок са актелик 50ЕК – 10 мл, вазтак 100ЕК – 1,5 мл и децис 2,5ЕК – 4 мл. Дозата е за десет литра вида.