Светлозар Мирчев, председател на Организация на млекопроизводителите “Дакофф”, Добричко:

Г-н Мирчев, как започна реализацията на идеята за създаване на организация на производителите в района и как започнахте? Организацията на производителите е регистрирана като кооперация през декември 2004 г. Като учредители в нея участват 37 човека. В момента организацията ни обединява интересите на 57 фермери и обединението ни е признато по Наредба 21 на Министерство на земеделието и горите. Колко животни отглеждат фермерите, обединени в организацията? Усилията ни са концентрирани върху отглеждането и производството на мляко от крави, овце, кози и биволици. В момента овцете са около 3000, кравите –580, козите са близо 600 и разполагаме със 7 биволици. Има още кандидати, които искат да се присъединят към организацията, но завишихме изискванията към тях, тъй като трябва да се стремим към подобряване на качеството. Какви са критериите, по които избирате кандидатите? От месец и половина насам член-кооператорите трябва да разполагат с минимум 10 крави или минимум 80 овце, за да станат членове на нашата организация на производителите. Плащат ли вноска? Да, за влизане в организацията учредителната вноска е 200 лв., но според вътрешните правила на обединението, фермерите заплащат и всяка година членски внос до момента, в който не заработи договора за изкупуване на млякото. Тези средства се използват за издръжка на кооперацията. Сега подготвяме и документите за кандидатстване по мярка 4 на програма САПАРД за допълнителни средства за организация на производителите с още две местни организации. Каква е целта на вашето сдружение? Основната цел е да подпомогнем фермерите експертно, финансово и технически за отговаряне на изискванията на Европейския съюз. Целта е да се повиши качеството на продукцията, да се подобрят породите, генния материал, с който разполагаме, да се повиши качеството на отглеждане на животните и изхранването им. Как оценявате пазара на мляко в момента, имате ми вече сключени договори с преработвателни предприятия? Сега водим преговори с една мандра в Добричко, която да изкупува нашата суровина. Пазара като цяло в страната е изостанал, защото трябва да се работи много по качеството на млякото, което се добива във фермите. Трябва да се инвестира много, за да може да се получи желания резултат и оттам да се изисква и добра цена за суровината. Това е и една от причините, поради която не приемаме членове в момента, защото много хора с по 5-6 крави искат да влязат в сдружението, но тяхното производство не отговаря не тези изисквания, те все още доят на ръка и не биха могли да се справят с критериите на Европейския съюз. Достижими ли са изискванията на Европейския съюз по отношение на млекопроизводството у нас? Европейската общност представи пред българските млекопроизводители критерии, които са много трудно постижими за дребните фермери. В тях се включват водене на дневници за целия процес на отглеждане на животните и производството на мляко, прилагането на различни мерки за излизането на дейността от сивата част на икономиката и др. Всичко това трябваше да се случи преди 3-4 години, за да може да работи ефективно и Националният млечен борд. Смятате ли, че той ще свърши работа? Млечният борд се създава с основната задача да разпределя квотата, която е отпусната на държавата, между производителите и да гарантира качествената суровина за преработвателите. Създадоха се Регионални млечни бордове, които започнаха работа, но държавата трябва да е по-силна в това направление. Тя демонстрира нехайство по отношение на сектора, въпреки че има държавни представители във всички регионални структури на Националния млечен борд. В момента в нашия регион около 30 на сто от фермерите не са регистрирани дори като земеделски производители, а това е основа за развитието на земеделието занапред. Няма нужда да говорим за регистрацията по отношение на млякото и неговото качество. Изискванията на Европейския съюз обаче ще изненадат всички, защото не са подготвени и когато изведнъж трябва да се променя системата и да се повишава качеството, 40 на сто от всички производители на мляко ще отпаднат от пазара. Борда и неговите структури трябва да започне бързо и ефективно да действа, той трябва да се грижи за изпълнението на основните изисквания – суровината да се съхранява в чисти съдове, да се превозва с камиони, които да запазват качествата му, да не се смесва, да се осигурява нормална площ и отглеждане на животните с качествена храна и др. Основните цели на млечните бордове е да подпомагат администрирането на млечните квоти от краве мляко, справедливо ценообразуване в съответните региони, извършване на самоконтрол върху качеството на суровото мляко и млечните продукти, както и изготвяне на регионални стратегии за развитие на млекопроизводството и млекопреработката. Това трябва да стане на практика. Г-н Мирчев, каква е в момента изкупната цена на млякото, което се произвежда във вашата организация? В Добричко млякото се изкупува от фермерите на цена от 0.32 до 0.57 лв. за литър. Коя е цената, която ви задоволява и отговаря ли качеството на нея? Цената, която задоволява производителите на мляко в региона е над 0.50 лв. и фермерите, които са членове на организацията ни я постигат с добро качество. Юлиана Димитрова