Градинският фасул

Градинският фасул не е придирчива култура и е лесен за отглеждане на топли, глинесто-песъкливи, леки черноземи и богати на вар почви. Неподходящи са тежките, студени и кисели терени. Най-добрите предшественици за него са добре наторените краставици, кореноплодните зеленчуци и луковите. Самият фасул е добър предшественик за всички култури, но не трябва да се засява на едно и също място или след други бобови поне 4 години.
Семената поникват при трайно затопляне на времето, когато температурата на почвата се повиши на 10-12С, а въздушната е над 20С. За да се произведе зелен фасул за по-продължителен период, засяването може да се извърши на няколко етапа - от средата на месец април до 15-ти 20-ти май. За късно производство, като втора култура, най-подходящият срок е около 10-20-ти юли. От разпространените у нас сортове различаваме 2 основни групи – вейкови (увивни) и пешаци (неувивни, ниски). Вейковите са по-късно зрели и се развиват добре предимно в планинските райони. Пешаците са по-ранозрели, с по-къс вегетационен период и по-невзискателни към условията на отглеждане, като позволяват механизирано отглеждане на по-големи площи. Подходящи са и за късно (лятно) производство, при което реколтата се бере през септември.
Сеитбата се извършва на гнезда или на редове и ленти. За тази цел мястото се набраздява на 50-60 см при пешаците и 80-90 см при увивните. Разстоянията между гнездата при неувивните са 25-30 см, а при вейковите 50-60 см. Във всяко гнездо се слагат по 5-6 семена на дълбочина 4-6 см. Отгоре се покриват с влажна почва. За засяване на 100 кв. м са необходими 1-1,5 кг семена за ниските и 0,8-1 кг за високите фасули.
През вегетацията почвата се поддържа рохкава и чиста от плевели и редовно се поливане. Поради повърхностното разположена коренова система, обработката на почвата се прави плитко и сутрин след вдигане на росата, за да се избегне разпространяването на болести. Първото окопаване се извършва след като се очертаят редовете и растенията станат високи 5-6 см. Второто след 10-15 дни, което е преди цъфтежа. При всяко се прави леко загърляне. По-късните окопавания, през периода на масовия цъфтеж и плододаването се избягват, особено при вейковите фасули. С второто окопаване се подхранва с 100-150 г /100 кв. м амониева селитра, на 5-8 см встрани от растенията.
Редовното напояване е гаранция за високи и качествени добиви, но не бива да се прекалява. Излишъкът на почвената влажност уврежда корените и при по-хладно време цветовете окапват. Вейковият фасул е по-влаголюбив, докато пешаците при чести валежи не се поливат. Нуждата от поливане нараства с появата на първите чушки и през време на плододаването, когато се следи почвата да се поддържа винаги влажна.
Зеленият фасул е готов за обиране 12-15 дни след цъфтежа. Обикновено се бере през 4-5 дни, но зависи от сорта. Има такива, които дружно узряват и беритбите са само 1 или най-много 2. Добивите варират в широки граници в зависимост от сорта и от условията на отглеждане.