Дървовиден домат

Няма никаква грешка. В суптропика расте дървовидният домат. Многогодишното растение от сем. Картофови произхожда от Перу и Бразилия. Вирее в много южноамерикански страни, но Нова Зеландия е единствената държава, където се отглеждат в широки мащаби. Той е близък родственик на нашите доматите и на картофите, но в същото време се различава от тях. Има по други изискванията към почвата и климата. У нас растението е внесено от известния биолог Методи Попов. Сега този екзотичен вид може да се види в двореца Врана, в опитно-производствения участък на Аграрния университет в с. Брестник и на други места.

Стъблото е високо около 2 м и е чадъровидно разклонено. Листата са едри, елипсовидни, целокрайни и нежни. Цветовете са дребни, бели, силно ароматни и са събрани в гроздовидни съцветия. Имат характерна приятна миризма, а по външен вид много приличат на цветовете на картофите.
Плодовете са около 80 г, имат овална форма и заострен връх. Събрани са в грозд. Почти всички сортове и форми са с червен цвят. Рядко се срещат жълти. Плодовото месо е оранжево, с дребни кафяви семена.

Растението се размножава със семена както и обикновените домати. Нормално след 18 месеца от засяването започват да зреят първите плодове, а след около 30 месеца дървовидният домат е в пълно плододаване. Цъфти през май, плодовете узряват от май до октомври – ноември. Вкусът им, както при повечето тропични видове, е екзотичен и много деликатесен – сладък и леко кисел и не прилича много на вкуса на зеленчуците. Някои твърдят, че по-скоро прилича на касиса. По-голяма част от плодовете се използват като десертни, а друга – за производство на плодови и плодово-зеленчукови салати. От тях се правят превъзходни сладка и други деликатеси с екзотичен аромат.
Не са за пренебрегване и декоративните достойнства на това малко дръвче-зеленчук. Отглеждането му е достъпно, тъй като не са забелязани особено опасни болести и неприятели по него.
На въпроса може ли да се отглежда у нас това растение, отговорът е положителен – в южните райони на страната при осигурени въздушна и почвена влага и температура. А най-сигурно е в контейнери, които през лятото могат да бъдат навън. Зимно време обаче ще е в стаята, в офиса или в просторния салон, където температура не бива да пада под 16-20 градуса. Налага се също листата му често да се напръскват с пулверизатор. Листните въшки са редовен посетител на връхните части и срещу тях се извършват обичайните пръскания.

Как любителите на екзотиката могат да се снабдят със семена от тази култура? Това вече е по-трудният, но не и неразрешим въпрос. Те може да се обърнат към ботаническите градини в страната или да поръчат от семенарски къщи, които ги имат в търговските си листи. В опитно-производственото стопанство на Аграрния университет в Пловдив това растение успешно се отглежда и плододава – така че любителите биха могли да потърсят помощ и там.