Мястото на фикуса

Фикусът (Ficus) е сред най-разпространените стайни листно-декоративни дървесни растения. Неговият красив външен вид, добре облистено стъбло, здравите и големи вечнозелени листа го правят много подходящ за озеленяване на стаи, салони, хотели, стълбища. Фикусът се отглежда лесно, понася променливата температура, слабото осветление и праха в помещенията. През зимата понася температура +10- +15ºС. По това време нарастването спира и нуждата на растението от светлина и вода намалява. Ако тогава не се ограничи количеството на поливането, се появяват кафяви петна по листата.

Родът на фикуса е голям. Обхваща повече от 650 вида дървета и храсти, разпространени в тропическите страни. Всички имат млечен сок в стъблата си. При едни видове листата са трайни, вечнозелени, а при други окапват.
В цветарството се използват видове с трайни листа. F. elastica – произхожда от Индия. В родината си този фикус е високо, разклонено дърво. Клонките му са кафяви. Листните дръжки са къси и обли, а листата са елипсовидни, вечнозелени, с лъскава горна повърхност. Младият лист е обвит с червеникав трилистник, който окапва след излизането на листа от него. Познати са и вариететите като var marginata – чиито листа имат жълто-зелени краища; var. variegata – на които петурата на листа е жълтеникаво-бяла и мраморирана със зелени петна. Отглежда се също F. australis. Растенията са храстовидни. Листата са вечнозелени, сравнително по-дребни, удължено елипсовидни и лъскаво-зелени. Младите листа от долната страна имат ръждиво кафяв филц.
Освен горните видове с особено декоративна стойност е и F. lyaurata. Листата му са големи, обратно яйцевидни, накрая вълнообразни. Предпочитан вид е и F. decora, който е с по-едри, по-гъсти и по-месести листа.
F. repens е пълзящо растение. Образува по клонките подобно на бръшлян въздушни корени, с които се катери и образува разклонения.

В последните години, особено предпочитан вид за отглеждане в домовете ни е F. pumila. Видът е с много нежни дребни листа, с по-светъл ореол по края на листата. Ако не го държите на пряко слънце, този фикус се разклонява и облиства много красиво. Размножава се предимно чрез стъблени резници. Те се правят през януари-февруари от едногодишни леторасти, като от едно клонче може да се приготвят няколко резника, носещи по две листа. Направените резници се оставят известно време във вода със стайна температура, за да изтече млечният сок или се оставят, докато засъхне. След това листата се свиват, връзват се във форма на пура и резника се поставя изправен за вкореняване в хумусно-песъчлива пръст. При пълзящите видове се правят резници дълги около 10 см, които имат зачатъци на корени.