Рапицата е основна маслодайна култура в над 32 страни в света и осигурява 40 до 50% от общото потребление на растителни масла. Рапичното масло намира приложение както в хранително-вкусовата промишленост, така и в химическата - за производство на лакове, бои, сапуни, каучук и смазочни масла за машиностроенето и металургията. В последните години рапичното масло е една от основните суровини за получаване на биогориво за дизелови двигатели.
Бързо растящата, дълбока коренова система на рапицата подобрява структурата на почвата и повишава водопропускливостта и аерацията й. Зимните форми са с висок противоерозионен ефект. Използвана като междинна култура, рапицата освобождава най-рано площите и ги оставя чисти от плевели за следващите култури. Това спомага за повишаване ефективността от използването на единица площ. Рапицата е едно от най-добрите медоносни растения - от 1 дка се получават до 10 кг мед. От 12 000 дка през 1997 г. площите, засяти у нас с рапица, достигат 2 400 000 дка през 2010 г. Последващата отмяна на задължителната добавка от биодизел в горивата намалява търсенето на вътрешния пазар и принуждава българските рафинерии да прекратят дейността си, но все пак площите с рапица остават на високи нива - 1 700 000 дка през 2016 г., като продукцията е предназначена главно за износ.
Отглеждането на рапица е перспективен бизнес за фермерите, защото изкупните цени са сравнително високи – в последните години цената е стабилна и се движи в границите от 300 до 350 евро на тон. За да си гарантират обаче висока норма на печалба, стремежът на фермерите е да вдигат добивите от единица площ, като същевременно намаляват присъщите разходи.
По данни на МЗХ средният добив от маслодайна рапица в страната е малко под 300 кг/дка, което отстъпва на добивите в Германия и Франция, достигащи средно до 450 кг/дка. Естествено, средният добив зависи от много фактори, като климатични условия, използвани сортове, начини за прибиране на реколтата и др., но в основата е технологията на засяване и отглеждане на културата. У нас сеитбата на рапица се извършва главно със сеялки за слети култури (есенни сеялки) на междуредия 12-25 см, със сеитбена норма 300-500 гр./дка.
Маслодайната рапица изисква изключително добра предсеитбена подготовка, обусловена от малките размери на семената. От една страна, трябва да се извършат редица почвообработки, за да се получи желаното раздробяване на почвата. От друга страна, определящо условие за поникване и добро развитие на растенията до началото на зимния период, е наличието на почвена влага. При българските климатични условия в този период почвената влага е в минимално количество. Това количество е подложено на изпарение, след като фермерите приложат традиционните форми на предсеитбена почвообработка.
Добрите практики изискват да се запази колкото е възможно от почвената влага още след жътвата на предшественика (обикновено житни култури), като се приложи така наречената подметка на стърнището, използвайки различни средства – дискови агрегати (лющилници) или плугове за плитка оран (подметачи). Тази операция е полезна също за провокиране на покълването на разпилените семена (самосевки).
Проблемите със загубата на влага са свързани главно с непосредствената предсеитбена почвообработка. Тъй-като площите са относително големи, тези машини са с голям захват и обикновено се ползват тежки трактори от порядъка 300-400 к.с. с тегло около и над 15 тона. След тези операции малкото влага в почвата на практика е изчезнала, а полето е преутъпкано. Помага дъжд, който обаче в този период обикновено е рядкост.
Последните години в Западна Европа, най-вече във Франция и Германия, фермерите прилагат сеитбена технология за ивична почвообработка, сходна с тази в САЩ и Канада. Тя е възможна благодарение на навлизането на GPS-системите в агросектора, а вече и в България се правят опити за нейното прилагане.
Тази технология използва комбинация от машина за ивична почвообработка (стрип-тил) и сеялка за пролетници. Почвообработващата секция на тази машина извършва едновременно няколко операции – отстраняване на растителните остатъци с предните траш-колела (за отстраняване на растителните остатъци), разкъртване и разрохкване на почвата там, където ще се развива кореновата система на растението, оформяне на сеитбената ивица със страничните дискове и предсеитбено валиране.За сеитба на рапица секциите се подреждат на междуредия от 40 до 70 см, като практиката е показала, че на 50 см се получават много добри резултати.
Стрип-тил машината се комбинира с точна вакуумна сеялка за пролетници с дискови ботуши и с брой секции равен на броя секции на стрип-тила. Използването на сеялка за пролетници дава определени предимства, като равномерно разпределение на семената в реда, добро сеитбено легло, намаляване на сеитбената норма (до 100-150 гр/дка), едновременно торовнасяне и елиминиране на нуждата от последващо валиране. Добре е да се използва сееща секция, снабдена с траш-колела за отстраняване на растителните остатъци и колело за натискане на семето в браздата преди задните притъпкващи колела.
Сеещите дискове са с отвори от 1,2 мм – броят им може да бъде 60, 72 или 120, в зависимост от избраното междуредово разстояние. С този сеитбен комплекс на практика едновременно се изпълняват всички необходими операции по предсеитбената подготовка, сеитба и следсеитбени обработки. По този начин влагата в почвата остава запазена, осигурява се едновременно и дружно поникване на семената и се гарантира успешното презимуване на растенията, защото развиват много здрава коренова система.
Голямото междуредово разстояние също има своите предимства. Растенията имат добро проветрение, болестите се свеждат до минимум, цъфтежът се осъществява в късна фаза при много високи растения, следва развитие на голям брой шушулки и съответно голям брой семена.
Добивите при тази технология и при добри условия рядко са под 450 кг/дка, регистрирани са добиви и над 500 кг, а във Франция има и рекордни добиви 800-1000 кг/дка. Намалявайки броя на минаванията по полето фермерите реализират икономия на гориво, време и труд, свеждат до минимум утъпкването (особено със сдвоени тракторни гуми) и успяват да запазят необходимата на растенията влага, като същевременно осигуряват добро развитие на кореновата им система. Стрип-тил технологията може успешно да се прилага и за сеитба на пролетници, както в комбинация, така и поотделно – есенна подготовка и пролетна сеитба с GPS.
Втората технология, макар и осъществена с френска техника, е изцяло родена в България. Търсейки решение за сеитба на силажна царевица като втора култура, фермерът Георги Димов от с. Караново, Новозагорско, който дълги години използва сеитбени комбинации – 4 метрова активна брана+пролетна или есенна сеялка, решава да разкърти стърнището, като постави пред сеитбените коминации 4-метров продълбочител с прави органи на една греда, снабден с навесна система. Пред всяка сеитбена секция, той поставя дискови ножове за разрязване на почвата пред секциите на сеялката, с цел улесняване на проникването. С този комбиниран агрегат едновременно се извършват всички почвообработки и сеитбата с едно минаване по полето.
Опитът е успешен. 6-редовата комбинация е наредена на 70 см. Скоростта на сеитба е 8-9 км/ч при среден разход на гориво 2,2 л/дка. През следващата година, запознат с масовото използване на пролетни сеялки в Европа за сеитба на рапица, фермерът нарежда 8 органа на продълбочителя и добавя две секции към сеялката. Оборудва секциите на сеялката с траш-колела вместо буцоотстранители, за да е сигурен, че растителните остатъци ще бъдат отстранени. Сеитбата е успешна, разходът е 2,5 л/дка, скоростта е същата. Добивите от декар, постигани с тази технология, са изключително стабилни и са на нива 450-500 кг на декар.
Интересен експеимент направиха представителите на „Монсанто-България“ на полетата на Димови през лятото на 2016 г. Блок, засят с няколко от техните хибриди,бе оставен неожънат до началото на август. Беше направена жътва с контролирано измерване на добива. Така се доказаха качествата на хибридите на американската фирма – изключителна устойчивост на разпукване. Добивите бяха около 400 кг от декар, при изключително ниска влажност, клоняща към 0.
Предимствата на тази технология са очевидни – растенията развиват здрава коренова система, успешно изкарват зимния период, развиват прекрасна корона с голям брой чушки, съответно осигуряват висок добив. Другите предимства са намаляване на производствените разходи – разходи за семена, гориво и труд. Технологията може да се прилага с успех и при пролетници, и при слята есенна сеитба, замествайки пролетната сеялка с 4-метрова есенна. Опитът на Димови се разпространява – тази технология се прилага с успех в много земеделски стопанства в у нас.
Ако желаете да научите повече подробности относно технологиите за сеитба на рапица, както и за детайли относно прилаганата техника, специалистите от фирма Оптиком винаги са на Ваше разположение.
Можете да ни откриете в интернет на адрес www.opticom-bg.com и на национален телефон 0700 20 205.
