Пролетта и тази година изненада с продължителни валежи, а студеното време през април се отрази негативно върху есенните култури, които неизбежно бяха нападнати от познатите за фермерите болести като септориоза, снежна плесен, ръжда и брашнеста мана. По време на тазгодишните открити дни „Добив Плюс Експо 2017“ експертите на БАСФ, Отдел Растителна защита за пореден път представиха на земеделците нови продукти, които предлагат иновативни подходи в борбата срещу болестите, плевелите и неприятелите. .
Тази зима спасението за зърнено-житните култури се оказа фунгицидът Систива, който е истински прогрес в науката, посочи Ваня Горчева, мениджър на БАСФ, Отдел Растителна защита, по време на откритите дни на БАСФ в Северозападна България, проведени в землището на врачанското село Софрониево.
Третираните със Систива семена които за обеззаразени предпазват по време на вегетацията ечемика от снежна плесен, ленточна болест, межести петна и брашнеста мана. Препаратът предпазва и посевите от пшеница срещу нападение от болести запазващи се в почвата и със семената на растенията, но и такива нападащи листата, като септориоза, кафява и жълта ръжда, дрешлера и брашнеста мана. Уникалното при този продукт е, че третираните със Систива семена осигуряват защита на посевите до ранна пролет. По този начин се предоставя по-голяма гъвкавост в избора и периода на последващите фунгицидни третирания.
Полевите опити, направени в Търговишко, Разградско и други региони от Североизточна България след зимата показват, че при семената третирани със Систива, се благоприятства физиологичното състояние на растението, докато нетретираните контроли са с понижени показатели до 30-40%. Посевите, третирани със Систива са удържали и на нападението от септориоза на пролет.
Систива, листен фунгицид, който се третира върху семената
По време на презентацията в Софрониево експертът от Германия доктор Йозеф Хабер подробно запозна фермерите с действието на активното вещество Xemium, иновация от групата на SDHI. Изключителното при него е, че Систива предпазва растенията от пшеница и ечемик за период от 149 дни, а в определени случаи и до 200 дни след самата сеитба. По този начин дори и при тежки климатични условия и висок инфекциозен фон вие може да сте сигурни, че посевите ви ще бъдат защитени и ще възобновят нормалното си развитие на пролет.
Йозеф Хабер припомни, че за да получи висок добив, всеки фермер трябва да започне да прилага грижи за посевите още с прибирането на реколтата от предшественика. Правилното торене и оптималните срокове за провеждане на сеитбата също са предпоставка за доброто развитие на културите.
Растенията третирани със Систива могат да развият до 36% повече коренова биомаса. Причината е AgCelence ефектът, който подобрява физиологичното състояние на растенията. Това може да предотврати полягането на посевите, посочи още д-р Хабер.
Другият важен съвет, който германският експерт от БАСФ даде на българските фермери, е много внимателно да проверят посевите за евентуалните нападения, когато ги обследват. Именно така вие ще изберете и правилния фунгицид, с който да третирате, посочи специалистът. „Растителната защита е динамичен процес и ако днес това, което сте използвали, е било правилно, утре може да е грешно“, посочи още експертът.
В своето фолио БАСФ разполага с продукти, чиито активни вещества са от групите на триазолите, стробилорините и SDHI. От практиката на компанията в България се вижда, че около три четвърти от използваните продукти в страната са от групата на триазолите. Експертите съветват препаратите от трите групи да се редуват при тяхното прилагане, което води до по-добър ефект в борбата с болестите.
Тази година фермерите, които са предпочели семена от западната селекция, се оплакват от появата на мрежести петна(Pyrenophora teres) по ечемика. Основните решения за борба с патогена, които експертите от БАСФ предлагат са Диамант Макс и Алегро. По отношение на пролетните култури за първи път тази година БАСФ предлага на своите партньори новия Пулсар Плюс, хербицид за новата Клиърфийлд Плюс генетика при слънчогледа.
Експертът от БАСФ Тодор Евтимов припомни, че заради мразовитата зима и студената пролет по пшеницата са се появили хлоротични, некротични петна по долните листа. Появилите се слухове, че причинителя на тези петна е ринхоспориум са напълно неверни. Специалистите от БАСФ са изпратили проби до лабораториите на Аграрен университет – Пловдив и лаборатории в Германия, които потвърждават твърдението, че причината е друга, а ринхоспориум по пшеница не съществува.
В заключение, Тодор Евтимов добави че вече не можем да разчитаме на универсални решени, поради променящата се среда- нови хибриди и нови болести, затова е важна прецизността в избора на препарати за растителна защита, за да се постигне и рентабилност на българското земеделие.
Екатерина Стоилова
