Кои торове може да се смесват и кога

01-11-2005 г. Когато торим с няколко изкуствени торове, за да не губим време и средства за внасянето им, много от тях се смесват и се внасят едновременно. Така са създадени сложните, комбинираните торове. За да не се изпада в грешки, трябва да се знае кои торове могат да се смесват без отрицателни последици и кои - не. Може да се смесват по всяко време: суперфосфат с оборски тор; суперфосфат с амониев фосфат; оборски тор с амониев фосфат; оборски тор с амониев сулфат и др. Могат да се смесват, но трябва веднага да се разхвърлят на нивата вар с калиев хлорид. Не бива да се смесват: суперфосфат с вар; оборски тор с вар; амониев сулфат с вар. Модерното земеделие понастоящем използва съответни норми и съотношения на торове и торене, почиващи на дългогодишни и прецизни торови опити за различните култури, отглеждани на различни видове почви и при различни климатични и метеорологични условия. Така е създадено системата на торене и у нас. Употребата на торовете, съответните норми и съотношения и техниката на торене сега са важен лост не само за получаването на висока продукция, но и за качеството й, както и за запазването на културите от болести и за здрава околна среда. Така обилното, небалансирано азотно торене влошава тотално качеството и трайността на реколтата от много култури. Недостигът на азот забавя забележимо растежа на тютюна, листата му стават нагънато-лентовидни с жълт оттенък, цъфтежът е слаб. Торенето с калий балансира водния режим на растенията и те не страдат така силно от засушаванията. Чрез това торене се предотвратява черното гниене на морковите, цвеклото не страда от сухо опашно гниене. Подхранването на карамфилите с фосфор и калий ги предпазва от болестта ръжда, а гладиолите - от сухо гниене. Неблагоприятното съотношение между азота и калия е причина за болестта брашнести зърна по пшеницата. Липсата на вар в почвата и киселата реакция водят до сиво гниене на фасула, граха и баклата, както и склеротийното гниене на зърната им. Чрез варуването зелето, доматите и пиперът се предпазват от гниене по стъблата, овошките и ягодовите - от бяла чума, слънчогледът - от увяхване, а фъстъците - от сиво гниене, и т.н. Торовете са храната на растенията, подобрител на почвата и повишават почвеното плодородие. Затова е необходимо колкото и много да знаем за тях, винаги да имаме едно наум при тяхната употреба. Чрез торенето трябва да запазваме не само почвата и почвеното плодородие, но и околната среда на необходимото санитарно и екологично равнище. Винаги трябва да се напомня, че не бива да се тори "сляпо". За избягване на това трябва преди торенето да се вземат почвени проби от нивите, определени за торене и да се предадат за анализи, чрез които ще се установи потребността от торене и количеството на тора за дадената култура. Службите за съвети в земеделието по места правят анализите и дават съвети безплатно. От в. Фермер