Калифорнийски пчели в Съветския съюз

12-05-2003 г. Две години след Втората световна война големият, известен и у нас, американски писател Джон Стайнбек, автор на нашумелите книги "Гневът на мравките", "Улица "Консервна", "Тортила флет", "За мишките и хората", "Имало едно време една война" и др., тръгва на едномесечно пътешествие из Съветския съюз. Носителят на престижната награда "Пулицър" пътува из изтерзаната и опоскана от войната страна заедно с талантливия военен фотокореспондент Робърт Капа. Те имат възможността да посетят не само Москва и Сталинград, но и Украйна и Кавказ. В резултат на това интересно пътуване из огромната страна двамата творци издават през 1947 г. вълнуващ документ - книгата "Руски дневник". Текстът е от Стайнбек, влязъл в ролята на журналист, и фотосите са от Капа. Предлагаме на нашите читатели кратък откъс от книгата, в който се разказва за тяхната среща с обикновен пчелар. ...Този ден, на девети август, посетихме колхоз "Шевченко". Отидохме на една поляна, осеяна с цветя, където имаше стотици кошери и малка палатка, в която живееше пчеларят. Въздухът бе изпълнен с тихото жужене на пчелите, които се трудеха сред детелината. Старият брадат пчелар се втурна да ни пресрещне със защитни мрежи в ръце. Покрихме лицата си и пъхнахме ръце дълбоко в джобовете, а пчелите гневно зажужаха край нас. Старият пчелар отвори един кошер и ни показа меда. Вече трийсет години бил пчелар и много се гордее с работата си. Дълги години се грижел за пчелите, без да знае много за тях, но сега имал книги и се учел. Бил се снабдил с шест нови пчели майки от Калифорния, които били голямо богатство. От думите му стигнах до извода, че са калифорнийска разновидност на италианската черна пчела. Бил много щастлив с новите пчели. Били по-устойчиви на студа и щели да започват работа по-рано и да работят до по-късно през годината. После ни отведе в малката си палатка и спусна платното на входа. Отряза филии от прекрасния черен възкисел ръжен хляб, намаза ги с мед и ни ги даде. Глухото жужене на пчелите отвън не преставаше. По-късно пчеларят отново отвори кошерите и извади оттам цели шепи пчели, без да се страхува, както впрочем повечето пчелари, но ни предупреди да не откриваме лицата и ръцете си, защото пчелите не обичат непознати. (от в. Пчела и кошер)