Бързите обороти, с които кабинетът Борисов вече втори мандат сдава властта, постепенно изградиха нови нагласи сред икономически активните хора, които вместо да очакват стабилност и прогнозируемост от новите държавни структури, единствената им молба е ситуацията да не се влошава.
Затова и в редовната анкета към читателите на Синор.БГ на въпроса какви са очакванията им за 2017 година повечето от тях отговарят, че за развитието на бизнеса си разчитат единствено на себе си и че нямат никакви очакавния за смислени политики в сектора.
Причините за тази апатия са разплитани детайлно от политолози и социални експерти, които в обобщението си за 27-те години демокрация неведнъж са доказвали колко далеч от демократическите ценности стоят българските политици. И това се дължи на факта, че всеки кабинет върви с толериране на определени икономически кръгове за сметка на други, докато средната класа напълно изчезна, а работоспособното население по селата се изсели масово по Европа.
И понеже всяко преждевременно свалено правителство бива заменено от служебно, ето че за пореден път в новата ни история българският бизнес се изправя пред следващата служебно назначена власт.
И защото имаме точни наблюдения как служебните правителства успяват много по-качествено от редовните да си свършат работата, затова и бизнесът няма особени притеснения от поредната смяна на караула.
Да си припомним управлението на Васил Грудев като служебен министър преди малко повече от две години, когато на пожар трябваше да се разблокира старата селска програма и да се сложи ред във фонд „Земеделие”. За кратко време служебно назначената администрация успя да свърши заложеното, като дори възстанови и нарушената комуникация с Брюксел.
На този фон за новия служебен кабинет, който предстои да бъде избран от президента Румен Радев, в областта на земеделието със сигурност не стоят кризисни задачи.
Представителите на бизнеса обаче са категорични, че е наложително да има продължение на започнатото, особено в областта на поземлените отношения и електронизацията на услугите.
Защото големият провал на сегашния кабинет си останаха неосъществените обществени поръчки, свързани с обединението на отделните регистри, които и в момента пречат за ефективен централизиран контрол и за облекчаване на фермерите при доказване на собствеността при поземлените отношения. Примерите със съдебните дела по доказване на собственост в реални граници са стотици хиляди, а злоупотребите от страна на арендаторите трудно се хващат именно заради липсата на единен регистър.
Сегашният кабинет демонстрира желание за промяна с изработване на Кодекс за земята, но не е ясно дали и този акт няма да последва съдбата на Закона за браншовите организации, който стои като законодателна резерва през последните 16 години.
Единственото сериозно предизвикателство пред новия служебен кабинет като че ли ще се окаже поредната кампания за директните плащания, която стартира на 1 март и ще продължи до средата на май.
Само че за нейната подготовка трябваше да бъдат приети последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които поради протяжната коледна ваканция на депутатите останаха на трупчета. А без тях биоземеделците няма да могат да сключват доброволни споразумения за ползването на трайните си насаждения – лозя, градини и др. Друга част от текстовете пък прецизират системата на отдаването на пасища и ливади на животновъди с животни, които също се очакват от фермерите.
Може би затова на пожар в последните дни на сегашния парламент депутатите от земеделската комисия усилено обсъждат текстовете, за да бъдат приети в зала преди разпускането на този формат.
На бизнеса не му остава друго, освен да разчита на себе си. И да търси изход в поредния избор на пореден парламент.
Екатерина Стоилова
