С решение на Светия синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" се чества в България и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. В църквовния календар това е денят, когато Света Богородица е била въведена в Йерусалимския храм от родителите си св. Йоаким и Анна, когато навършила 3 години. И това било не еднократно въвеждане "за една свещ само", както ние днес бихме се изразили, а въведение завинаги - въведение пред Божия престол, въведение пред Божието лице, въведение за служение всеотдайно и благоговейно, въведение вечно.
Веднъж въведена в светая светих, малката Мария е възпитавана в любов към Бога и е достигнала такова съвършенство в добродетелите, че била удостоена да стане Богородица. Подобно е призванието на всеки, който се въвежда в Божия храм - не просто да влезе, за да напусне след това, а да остане завинаги.
И нещо повече - сам да стане дом Христов чрез светото причастие и чрез всяка духовна благодат.
В българските традиции въведение Богородично се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си.
Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.