НАРЕДБА №9 СЛУЧКИ, СЪБИТИЯ И РЕЗУЛТАТ

21-09-2005 г. Лозан ДОЙЧЕВ, м.и. След излизането на статията "Есенната профилактика на пчелите - мисия невъзможна" бр. 30 на "Пчеларски вестник", дирекция "Животновъдство" на МЗГ покани представител на НБПС да вземе участие в разработването на Проект за наредба съгласно чл. 22 ал. 3 от Закона за пчеларство, която да регламентира целия процес от добиването до изкупуването, преработката и реализацията на пчелните продукти. След две заседания на работната група до края на 2004 г., където остро се постави въпроса, че Наредбата не отговаря на действащата нормативна уредба и е в колизия с нея, както и факта, че се вкарват разпоредби, нямащи нищо общо с предмета на Наредбата, най-вече отнасящи се до добиването на мед и задълженията на пчеларя, преработката и търговията, НБПС бе изолиран, за да не кажем изгонен, от процеса на подготовка на документа от служителите на дирекцията. Следваща покана за участие не бе отправена. И като надгробно цвете в брои 16/11.08.2005 г. Цветелина Щерева, определяща се като журналистка, внушава, че ако искате да продавате меда си, то си направете преработвателно предприятие, в противен случай се откажете, защото не можете да направите нито крачка, без търговците да ви дадат по 1 лев на килограм пчелен мед, а и трябва да сте доволни, защото вече има правила на играта. След проведеното "събрание" на пчелари от 18.12.2004 г. на 21.12.2004 г. последва заповед на Министъра № РД-09-710 МЗГ за сформиране на работна група под ръководството на д-р Златка Възелова за създаване на "Национален меден борд". Основанието и бе "Във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за подпомагане развитието на сектор "Пчеларство". Според тази заповед до 31.03.2005 г. трябваше да са подготви устава на борда на меда. И забележете, не съгласно Закона за пчеларството, а съгласно Закона за животновъдството, където пчеларството и меда са изключени още през 2003 г. Проверената схема с млекопроизводителите, където парите се отпускат на изкупвателните организации и дори не стигат до собствениците на животни, а изкупната цена на млякото всички я знаят, трябва да сработи и в пчеларството. На вниманието на новия министър Г-жа Възелова и другите упоменати специалисти не изпълниха заповедта. Вместо Борда се подработиха документи за нова организация Сдружение национална браншова организация - Български пчеларски съюз. Както се вижда от цялото име на организацията, тя представлява именно борд. Затова не трябва да е изненада, че търговците и хора от майкоразвъдната асоциация превзеха управителния й съвет. Та нали с тези хора до момента е работено. Те са получавали субсидии по програма САПАРД или директно финансиране на брой кошери с помощта на Дирекция "Животновъдство". Те са съгласните, те са познатите, те не създават главоболия. Схемата, по която се работи е следната - даването на субсидията е в зависимост от броя на регистрираните семейства от производителя на майки, не от броя на произведените, нито от броя продадени - на калпак. Така има за всички. Та да се спрем на самата Наредба. Тя се приема съгласно записа в самата нея: §2 "Наредбата се издава на основание чл. 22 ал. 3 от Закона за пчеларството". А какво пише в тази алинея 3 на член 22 в този закон - "Предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти се одобряват и регистрират при условия и по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите". Да това е текста на закона. Цялото име на Наредба № 9 е "За условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти". И така, целта на Наредбата е да се дадат условия и се въдвори ред за одобряване, както и необходимите пътища и документи за регистрация на предприятията. Нещо да става дума за добиване на суровините? Не! Целта на зоконодателя е, именно изпълнителната власт да осигури правила на играта сред самите преработватели и търговци, в случаите извън Наредба № 7 за хигиенните изисквания към предприятията - това е Наредбата, по която тези предприятия да се лицензират. В настоящата няма и дума за вида на регистрационния режим, както и за условията, защото, пак повтарям, те са разписани в Наредба № 7. Как така ще се създават още неудобства на търговците. Та нали с финансиране от някои търговци в началото на 2004 г., както се изразиха държавните служители - "в студ и мраз", в изпълнение на Наредба № 7 и с подкрепата на търговци, очакващи да си пуснат новите предприятия, се разправиха с нелоялните преработватели на пчелен мед. Когато обаче лятото на 2004 г. НБПС на съвещание и с подкрепата на БТПП и Комисията за защита на потребителите към Министерството на икономиката поиска да се провери предлагания пчелен мед в търговската мрежа се оказа, че пари няма, че струва скъпо, че не е нужно. Вече в новите условия на Наредба 9 нещата са бетонирани. В кухнята по подготвянето на Наредбата взе участие и пишещия тези редове. Участието ми бе само в две заседания, както вече казах - едното под ръководството на г-жа Мариета Нейкова и второто вече под ръководството на г-жа Възелова, в присъствието на г-жа Нейкова. На срещите присъствуваха и г-жа Войнова, г-жа Кондова и няколко преработватели на пчелни продукти. Целият отпор на горепосочения екип бе, към забележките, да се оставят пчеларите на мира и да се съсредоточи Наредбата именно към това, за което се отнася. Вече се знаеше, че г-н Милев финансира издаването на добрите пчеларски практики, които макар и с много забележки правят опит за достатъчно добро разписване на пчеларската дейност, но все пак това не е нормативен акт и явно не бе достатъчно, не можеше да постави на колене пчеларя. Трябваше чрез "обтекаеми" текстове, както заявяваше г-жа Нейкова, да се вложат изисквания към пчеларите - без ясни критерии, но достатъчни, че в определен момент, изкупвателят на мед да може да се позове на някой от тях и да съсипе отделния пчелар. Такива мъртво родени норми бяха приоритет на тоталитарното законодателство - никой не ги спазва, но трябва ли да се отстрани някой, се налагат с пълна сила. Какво имам предвид? Чл. 4 ал. 3 т. 1 ..."да се поддържат чисти" - не ви ли звучи като реклама за перилни препарати; т. 2 ..."носят подходящо чисто работно облекло" и т.н. Да, от всичките 47 члена на Наредбата само 6 са предвидени за предприятията за преработка на восък. Да припомним, че тя е за предприятия за преработка на восък и восъчни основи, както и за другите. Т.е. законодателят предвижда най-вече регламентиране на предприятията за преработка на восък, защото за другия вид предприятия се прилагат разпоредби на други нормативни актове, но тук всичко е обърнато наопаки. Целта е да се гарантират преработвателите, "вложили" много средства. За какво става въпрос? Вижте в Интернет на сайта на МЗГ, колко от преработвателните предприятия са финансирани по програма САПАРД? Колко от тях в продължение на 5 години следва да изпълняват показателите, които са заложили в одобрените проекти? Колко пари ще трябва да се връщат ако не се наложи изискването производителите да си преработват меда при тях? Големият проблем при обсъждането бе преработването на пчелния мед и най-вече температурния режим на обработка. Г-жа Войнова и най-вече г-жа Кондова, бяха тези, които ме подкрепиха горната граница на температурния режим да не надвишава 45OС. Какво виждаме в Наредбата обаче? Чл. 11 ..."При процесите на пастьоризация на меда и при наличието на съответното оборудване за това се допуска температура, по-висока от 45°С". Да, всички преработватели извършват процеса на пастьоризация, но погледнете първо дали ще видите в самата Наредба какво означава "пастьоризация" като разшифровка на термина и второ дали ще видите на някой етикет обозначението, че меда е пастьоризиран т.е. в него няма вече ензими, а са останали само минерали и захари или иначе казано - медът е превърнат в подсладител за хранително-вкусовата промишленост. Какво регламентира Европа за пчелния мед? Има две директиви за меда. Няма да съобщим умишлено номерата им! Нека тези, които се издържат от нас, си направят труда и ги открият. Та - в Европа съществуват два вида пчелен мед - натурален, като не се прави разграничение за мановия мед и такъв прегрят до 120°С. Нали очакваме през 2007 г. европейските документи да станат част от нашето законодателство. Т.е самият текст на Наредбата трябва да действа поне още една година или две, пък каквото сабя покаже. Чрез Наредбата се узакони и монополното положение на преработвателите, че медът непременно трябва да минава през техните ръце - чрез чл. 36 ал. 1 "Не се разрешава реализацията на пчелен мед и пчелни продукти в търговската мрежа на страната и за износ без технологична преработка в преработващи предприятия." Въведената временна забрана за износ на непреработен мед от министър Дикме, вече чрез служителите на дирекция "Животновъдство" се въдвори като нормативен акт, макар и подзаконов. И отново припомням - името на Наредбата да се прецизира "Условията и реда за одобряване и регистрация на предприятия..." където тази забрана не влиза в предмета на Наредбата. И още: 1. Какво става с приложението на наредба №21/04.2001 г. "За условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти", където като такива организации може да бъдат признати и пчелари, а тяхната дейност е насочена към предлагане на продукцията на пазара. Явно за служителите на Дирекция "Животновъдство" най-малкото "търговската мрежа" не представлява пазар. 2. Съгласно Закона за защита на конкуренцията, където в приложното му поле е записано, че той се прилага спрямо "органите на изпълнителната власт", които "изрично" или "мълчаливо", "ограничават" или "нарушават" "конкуренцията в страната". Той също е погазен от "услужливите" държавни служители. 3. В чл. 12 от Закона за нормативните актове е вписано “... Актът по прилагането на закон може да урежда само материя, за която е предвидено той да бъде издаден". След този текст вече можем да говорим и за неграмотност на изготвилите проекта на Наредбата. Много силно е било желанието за подкрепа на преработването, а какви ли са били финикийските аргументи за това деяние. Защо така поставям въпроса? Офертите, които се получават от чуждестранни партньори в офиса на НБПС, като браншова организация на пчеларите в България, са за непреработен пчелен мед, вариращи за полифлората от 1.65 до 1.80 евро на килограм, франко българска митница. Пчеларят ще каже: добра цена - над три лева! Да, ама не? Той не може да бъде изнесен съгласно досегашната заповед, а вече и след Наредбата без да се преработи. И ето го ограничаването на конкуренцията, непременно поне 1, а и повече лева трябва да останат в джоба на пастьоризатора на меда ни, а за нас остава цена по-малка от два лева. Това от една страна. А от друга - търговският ни контакт - двигателят на пазарните отношения става достояние на друг. Такава е и досегашната практика. Това е и една малка част от проблемите на Наредба № 9. Ето защо са големи и плановете на казионната "браншова" организация "Държавата да субсидира износа на преработен пчелен мед" заявено от нейния председател във вестник "Пчела и кошер" веднага след назначаването му. И кой ще получава субсидията - новата организация! Кой ще я дава - Дирекция "Животновъдство"! Ето го затворения кръг - на гърба на пчеларя. Та дивидентите на този затворен кръг ..."който в детайли регламентира целия процес от добиването през изкупуването до преработката и реализацията на пчелните продукти" може да се проследи в Дъблин - колко бяха пребиваващите служители на НВМС, Дирекция "Животновъдство" - все пак хората са "работили" за пчеларството и трябва да получат и някаква отплата по подходящ начин. Имаме вече ново правителство. НБПС, след започване работа на съда, ще направи нужното за отменянето на текстовете на Наредбата, а след това като гражданска организация, ще потърси и сметка. Надяваме се и на Вашата подкрепа, изразена в мнения, становища и предложения. Всички трябва заедно да си потърсим правата в съда.