За пълната обработка на почвата само ще напомним, че при изграждането на спортни терени пълната обработка на почвата се извършва на 50-60 см дълбочина. При направата на терени от парков тип и в дворните градини почвата се обработва с мотокултиватор на дълбочина 20-30 см. По-съществен при предсеитбената обработка е въпросът за подобряването на хранителния режим на почвите, тяхната структура и водно-физичните им свойства. Най-доброто средство за тази цел си остава внасянето на добре прегорял оборски тор заедно със суперфосфат. Това спомага за постигането на дълготраен хумус, усилва се затоплянето на почвата и се подобряват трайно нейната струкура и влажност. Но наред с всички тези предимства оборският тор има и един много съществен недостатък - спящите семена на плевели в него, които впоследствие са истински бич за тревното насаждение. Практически е невъзможно да бъдат елиминирани, освен ако не се третират неколкократно с тотален хербицид.
Предимствата на тревните смески са всеизвестни и доказани от практиката - различната бързина на растеж дава и първоначален ефект, и осигурява дълговечността на тревния чим. Постига се пълноценно използване на възможностите на почвата. Чимът е с по-голяма екопластичност, жизненост и устойчивост и по-бързо се приспособява към условията на растеж. Постига се равномерно склопен, конкурентоспособен и плътен чим благодарение на различните жизнени форми, които взаимно се допълват, без да се потискат. Употребата на подходящи тревни смески е една от главните и решаващи предпоставки за получаване на качествена тревна покривка, но в никакъв случай не е единствената.
При избора на тревна смеска трябва задължително да се взема под внимание развитието на видовете в различните климатични условия. Всеизвестно е, че у нас се работи предимно с чужди култивари. От значение е видът на почвата и реакцията на почвения разтвор. Трябва да се знае степента на поддръжка на терена след изграждането му и начина на използване на тревната площ.
Практиката показва, че семената показват добра кълняемост и при ранен (март-април), и при късен (септември-октомври) посев. Но тук трябва да отбележем както рисковете, така и предимствата, които съпътстват съответното време на засяване. При ранното пролетно засяване, поради ниските почвени температури, семената покълват значително по-бавно. По отношение на водата ранното сеене е с предимство, тъй като влагата в почвата е достатъчна за набъбването и покълването на семената. Рискът в този период е друг: ако настъпи екстремно застудяване през март, има опасност младите поници да измръзнат и да се компрометира цялото насаждение. Предимствата и недостатъците при късното есенно засяване са същите. През летните месеци, когато влагата в почвата е крайно недостатъчна, рискът е един - от изсъхване.
При осигурена интензивна поддръжка и поливане сеенето може да се извъшва през целия период от март до октомври. Понякога се налага много късен посев - ноември, декември. В този случай трябва да се разчита на това, че непокълналите семена издържат много ниски температури. Те се “приспиват” под снега цяла зима и напролет поникват дружно, вкореняването и братенето на пониците протича нормално. И все пак времето между май и август при осигурена интензивна поддръжка може да се окачестви като най-добро за стопроцентово покълване на семената.
Качественото и равномерно засяване на семената е основна предпоставка за добър резултат. Това трудно се постига ръчно, затова задължително трябва да се сее механизирано. У нас масово се използват ръчните сеялки. Преди сеене е необходимо добре да се смесят семената в смеската. Сее се на кръст. Нормата е 30 кг/дка. Ако се търси бърз първоначален ефект, нормата може да бъде завишена и на 35-40 кг/дка, но не и по-висока, защото впоследствие се затормозява развитието на младия посев. Семената се зариват с тънък слой почва и се валират с тежък валяк. Валиране не се препоръчва при тежки и свързани почви.
След избора на тревна смеска косенето е най-важната операция за получаване на гъст килим и солидно тревно покритие. При новосъздадени посеви първа коситба извършете, когато тревата достигне 6-7см. При правилно проведени отгледни грижи за младия посев това обикновено става за около 20 дни. Тази коситба е решаваща за вкореняването и сгъстяването на тревния чим, тъй като осигурява достъп на светлина, с което се усилва асимилацията във възела на братене и се стимулира развитието на пониците. Първата коситба не трябва да е по-ниска от 4 см, защото възниква опасност от прегаряне на пониците и се отслабва кореновата им система. Валирайте два дни преди първа коситба. Това е задължително.
Втора коситба се прави, когато тревостоят отново достигне 6-7см. И от този момент нататък тревата се поддържа на следната височина:
- За паркови терени без интензивно натоварване - 3-4 см.
- За спортни и терени с интензивно натоварване по време на ползване - 2-3 см.
- Извън времето на ползване - 4 см.
- Сенчести терени - 4-5 см.
Височината на рязането зависи и от видовете, включени в тревната смеска, тъй като тя оказва съвсем пряко влияние върху формирането на тревните съобщества. Опитът показва, че високото косене (5-6 см) “покровителства” по-високите треви (райграс, ливадна власатка), а ниското косене стимулира развитието на ниските (ливадна метлица, полевица).
Не е без значение и начинът, по който се коси. В момента в България масово се използват предимно роторни косачки. Те не са особено подходящи, най-вече при първите коситби. При роторното завъртане на ножа се получава ефект на завихряне и заедно с окосената трева се увличат и изтръгват голяма част от младите поници. Предимството им е, че с тях можете да косите висока трева. Почти навсякъде в развитите страни се коси с така наречените витлообразни косачки, които основно се използват при поддръжката на терени с интензивно натоварване и чести коситби. У нас засега на пазара можете да намерите само ръчния им вариант.
Честотата на косенето зависи от височината и интензивността на растеж на тревите. Други фактори, които влияят, са климат, степен на използване на насаждението, период на използване.
Определено трябва да знаем и как да косим - това не е лесна задача. При лошо окосена трева се създават предпоставки за развитието на плевели, тревата се уврежда, пожълтява, деформира и губи естетическата си стойност.
Алтернативен вариант, за да избегнете всички тия неприятности, е при първоначалната обработка на почвата да се внесат комбинирани N P K торове (N P K - 15 15 15). Те се внасят при пълната обработка на почвата с норма:
- 20-30 кг/дка - за екстензивно поддържани терени
- 35-40 кг/дка - за интензивно поддържани терени
Използването определя вида на смеската
- Тревни площи за декорация (елитни, представителни и паркови терени без интензивно натоварване) - нужни са нежни и гъсти видове, издържащи на чести и къси коситби;
- Тревни площи за отдих (с по-висока степен на натоварване) - нужна е смеска от видове, които да осигурят добър естетически вид, издръжливост дори на интензивно натоварване, лесно и бързо настаняване и добра регенерация на видовете, икономична поддръжка;
- При тревни площи за спорт - задължителна е устойчивост на утъпкване и късане на тревата;
Не на последно място всеки специалист трябва да има поне обща представа от основните видове житни треви, които се използват при съставянето на смеските.
Всеки държащ на името си търговец на тревни смески е длъжен да даде видовия състав и процентното съдържание на всеки един култивар, включен в смеската. На базата на това ландшафтният архитект може да определи сам за себе си дали тази смеска отговаря на изискванията на тревната площ, която той иска да изгради.
