Добрите практики по прилагането на Наредба 26 на Министерството на земеделието и храните за преработка във фермата и директни продажби окуражават към нови промени, които ще дадат възможност фермерските храни да достигнат до повече потребители. Това бе един от изводите, които се наложиха в дискусиите по прилагането на наредбата, организирани във Вършец в края на юни от Фондация БИОСЕЛЕНА и Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) в рамките на проект „За Балкана и хората“, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
В тридневното обучение участваха 76 експерти от Министерството на земеделието и храните и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Стана също ясно, че макар и бавно Наредба 4 добива популярност и все повече фермери започват да се възползват от нея, за да могат легално да продават месо, добито във фермите си.
Промените в нея, влезли в сила на 17 юни след обнародването им в „Държавен вестник“, облекчават фермерите да продават своя продукция от месо, отговарящо на хигиенните изисквания и ще дадат тласък на такова производство, за което има търсене на пазара.
Татяна Николова, главен експерт от БАБХ представи последните промени в Наредба 26 и практическото им значение при съгласуването на проекти и регистрацията на обекти по Наредбата в областните дирекции на Агенцията. Тя изнесе данни, според които 840 са вече регистрираните стопани по Наредба 26 ферми в цялата страната. От тях 800 продават директно сурово мляко, пчелен мед, риба, яйца. При този вид продукти режимът е максимално облекчен: фермерите подават заявление в ОДБХ и след проверка на място фермата се вписва в регистъра и получава правото да продава директно.
Цялата процедура продължава не повече от 20 дни.
В групата на обектите, които преработват мляко и месо и произвеждат млечни и месни продукти, вече има регистрирани 38 ферми.
Когато през 2012 година проектът „За Балкана и хората“ започваше, имаше само един регистриран обект в тази група. Разпределението по области е неравномерно. На първо място са област Монтана с пет обекта, следвана от Пловдив и Ловеч с по четири. Има обаче и девет области без нито един регистриран обект за преработка: Варна, Бургас, Стара Загора, Хасково, Шумен, Разград, Търговище, Силистра и Кърджали.
Петя Тодорова представи резултатите от официалния контрол на регистрираните по Наредба 26 обекти за преработка в ОДБХ - Монтана. Проверените обекти спазват стриктно хигиенните правила, не са констатирани отклонения от показателите за хигиена в обектите. Тъй като помещенията са малки, оборудването е просто и работят собствениците, хигиената е на изключително високо ниво. Фермерите изследват периодично в акредитирани лаборатории готовите продукти съгласно програмите за самоконтрол. Храните, произведени в обекти за преработка по Наредба 26, са безопасни.
„За екипа на проекта изнесените данни от официалния контрол са много важни, те са и показател за работата, която сме свършили заедно с ОДБХ. От друга страна тези резултати ни дават кураж да започнем подготовка на предложения за поредната промяна на Наредба 26 и отпадане на ограниченията в местата за продажба само в административната област, в която е регистриран обектът и в една съседна област“, казва д-р Стоилко Апостолов, управител на БИОСЕЛЕНА и координатор на проекта. Той цитира и думите на д-р Пол Бос, ръководител на Инспектората по храните в Кантон Берн, Швейцария, в дискусиите по време на семинара: „Ако една храна е добра да се продава в магазин в Швейцария, то тя е добра да се продава в целия свят. А ако не е добра, не може да се продава нито в Швейцария, нито никъде другаде!“.
Лора Пастухова - Джупарова, директор на дирекция "Политики по хранителната верига" на МЗХ представи влезлите в сила наскоро промени на Наредба 4 от 2014 година за специфичните изисквания към производството на храни и суровини от животински произход в кланичните пунктове, тяхното транспортиране и пускане на пазара.
Росен Баев от Централното управление на БАБХ показа и подложи на дискусия типов проект, включващ минималните изисквания към един такъв пункт. В България има регистрирани четири такива обекта. Макар и бавно наредбата добива популярност, все повече фермери започват да се възползват от нея, за да могат легално да продават месо, добито във фермите си. Регистрираните по нея могат да оборудват в своите ферми места за клане на собствени животни, да разфасоват труповете и да преработват месото в готов продукт. „При олекотени условия, но отговарящи на хигиенните изисквания фермерите да имат възможност да продават своя продукция от месо. За разлика обаче от Наредба 26 те ще могат да я продават и на пазарите в ЕО“, посочва Стоилко Апостолов.
Участниците в обучението получиха сертификат за участието си. На специална церемония бяха връчени награди на областни дирекции по безопасност на храните, с най-много регистрирани ферми за преработка и директни доставки.
