На 29 юни християнската църква почита паметта на великите апостоли Петър и Павел, които са наречени първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Свети апостол Петър, брат на апостол Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от Капернаум, на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", му дал Иисус Христос. Апостол Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и е въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на възнесението му. Преди залавянето на Исус Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но после горчиво се разкаял.
Св. апостол Павел преди да стане Христов последовател и апостол, се наричал Савел. Той бил учен за времето си човек, но въпреки това бил душевно сляп и непросветен. Бил върл гонител на християните. Дори поискал от властите да му възложат специалната задача да ги изтребва.
На път за Дамаск става неговото преобразяване. Сам Христос му се явява и от най-жесток гонител на християните Савел се превръща в най-пламенния проповедник на евангелието на спасението и любовта. Той обходил много градове и просветил много народи. Подложен бил на преследване и гонения, на вериги и мъчения.
Написал много послания, с които вечно ще назидава Църквата. Накрая през 67 година при император Нерон и той приел мъченическа смърт.
В народния календар Петровден е свързан с усилната работа на полето. Това е най-големият летен празник. Занаятчиите го почитат като свой професионален празник.
По стара българска традиция на този ден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата се слагат характерното за този ден ястие "бял мъж" или "кутмач", приготвено от бито прясно сирене, което е изпържено с брашно.
Точат се погача, баница с масло и сирене и тиквеник.
В църквата се носят ябълки - петровки и обреден колак, за да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина.
Според народните представи Свети Петър е добродушен старец, който е облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за рая при подялбата на света между светците.
