Вече са факт първите резултати от иновативното партньорство за „Жив Дунав“ между WWF и Фондация „Кока-Кола“ за възстановяване на жизненоважни влажни зони и заливни територии в басейна на река Дунав. Амбициозната програма цели да повиши капацитета на реката с еквивалента на 4800 плувни басейна с олимпийски размери (12 милиона m³) и да възстанови влажни местообитания с площ колкото 7422 футболни игрища (53 km²) до 2020 година. Дейностите са подкрепени с грант в размер на 4,4 милиона евро от Фондация Кока-Кола и са насочени към възстановяване на влажни зони в шест държави (България, Австрия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Румъния) до 2020 година.
В навечерието на Деня на Дунав, който ще се проведе на 29 юни във Виена, WWF и компанията Кока кола ще обявят напредъка по тяхното седемгодишно партньорство за „Жив Дунав“, целящо възстановяване на жизненоважни влажни зони и заливни територии в басейна на река Дунав до 2020 година.
Дунав, която е най-дългата река в Европейския съюз, е изгубила 80% от заливните си територии и влажни зони през последните 150 години заради човешка намеса.
Резултатът е спад на рибните запаси и популациите от диви животни, влошаване на качеството на водата и на способността да бъде абсорбирана водата от наводнения.
Партньорството „Жив Дунав“ пряко допринася за изпълнението на една трета от целта, която дунавските държави са си поставили - да възстановят 151,3 km² влажни зони и заливни територии до 2021 година.
През периода на възстановяване са предвидени мерки като прекъсване на диги и бентове, свързване на стари заливни територии и подобряване на пропускливостта на речните корита, възстановяване на водните местообитания на животински и растителни видове и изграждането на рибни проходи.
В Австрия в рамките на проекта е възстановено едно от последните солени езера в Европа, уникално местообитание в близост до Нойзидлер Зее и до фабриката на Кока-Кола в Еделстал.
В България дейността се фокусира върху Зеления коридор „Долен Дунав“ – който съсредоточава едни от най-амбициозните инициативи за възстановяване и опазване на влажни зони в Европа. Целта е да бъдат възстановени над 30 km² речни местообитания – дом на шест рибни вида с намаляваща численост – чрез премахването на миграционни бариери и изграждането на рибен проход по един от дунавските притоци.
Основните дейности са на територията на природен парк Русенски Лом. Премахването на преградите и разселването на целеви видове на места, от които са изчезнали ще доведе до подобряване на цялостното състояние на реката.
В Хърватия дейностите са съсредоточени по река Драва, която е част от бъдещия трансграничен биосферен резерват Мура-Драва-Дунав, известен като „Амазонка на Европа“.
В Унгария се работи на границата с Хърватия за възстановяване на бивш меандър по Барч-Стара Драва, част от същия бъдещ трансграничен биосферен резерват.
В Румъния проектът е насочен към възстановяване на влажна зона Гърла Маре край Дунав. Подобни дейности не само подобряват състоянието на екосистемата, но и помагат за повишаване на капацитета за поемане на води при бъдещи наводнения. Тези проекти дават възможност за устойчива употреба на земята, например за паша и пчеларство.
В Сърбия дейностите за възстановяване на влажна зона Широки Рит вече започнаха и се очаква да завършат догодина. Влажната зона е била откъсната от Дунав чрез диги и в момента се работи за подобряване на водния режим и връщането му към близко до естественото му състояние.
