България е на четвърто място в Европейския съюз по показателя „обща факторна производителност” в селското стопанство за периода 2012-2014 г., става ясно от данни, публикувани на официалния уебсайт на Европейската комисия.
Общата факторна производителност е ключов показател за икономическото представяне и важен двигател за приходите на фермерите. Той показва с каква ефективност селското стопанство използва наличните ресурси, за да превърне вложенията в работна ръка и капитал в произведена продукция. Измерва се чрез съотношението между ръста на произведената продукция в сектора спрямо ръста на вложенията в работна ръка и капитал. В селското стопанство обаче са възможни и големи отклонения дори в 2 последователни години заради фактори извън контрола на производителите като например метеорологични условия или болести по растенията или животните.
През периода 2012-2014 г. сред държавите-членки на ЕС най-висока е общата факторна производителност в Румъния (27,4%), следвана от Белгия с 25%, Унгария с 19,5%, България със 17,6% и Словакия с 16,3%. На другия полюс са Германия, където показателят отчита намаление от 4,7%, Финландия с понижение от 4,6% и Люксембург със спад от 2,6%. Във всички останали държави-членки през посочения период е регистриран умерен ръст на общата факторна производителност.
За последния 10-годишен период, за който данните са окончателно обработени, а именно 2005-2014 г., годишната промяна на показателя е положителна за повечето държави-членки. Отново най-силен е бил ръстът в Румъния – 4,5%, като България този път е на 8-9-то място заедно с Белгия и увеличение от 1,8%. В Дания е отчетена липса на промяна, докато в 4 държави-членки е регистрирано отстъпление. Това са Малта с понижение от 3,4%, следвана от Люксембург със спад 2,1%, Германия, където общата факторна производителност е намаляла с 0,8%, а във Швеция спадът е в размер на 0,3%.
За периода 2005-2014 г. новите 13 държави-членки на ЕС са постигнали среден ръст на показателя от 2,6%, или близо 4 пъти повече от отчетените 0,7% за старите 15 държави-членки. От ЕК придават основната заслуга за тази разлика на нарасналата производителност на труда в новите държави-членки, но и на повишаването на добивите.
