По повод внесения на 15 януари 2016 г. законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, определящ критериите за представителност на социалните партньори, ръководствата на шест синдикални и бизнес организации изразиха одобрение. Становището е подписано от Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес, Българската търговскопромишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерация на труда „Подкрепа“.
Според бизнеса предложените критерии за представителност са обективни и отговарят напълно на реалностите на пазара на труда.
1. Изискването за 50 хиляди члена на синдикална организация е доказало своята адекватност чрез прилагането му в продължение на много години;
2. Изискването за 1 500 членове (при отпадане на минималния брой заети в тях лица) и общо не по-малко от 50 хиляди работници и служители във всички членове на работодателската организация или алтернативно 100 хиляди работници и служители, дава възможност да бъдат признати за представителни на национално равнище както работодателски организации, изразяващи интересите на едрия, така и на малкия и среден бизнес и тези на микропредприятията;
3. По данни на НСИ за 2014 г., броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в нефинансовите предприятия е 2 075 598, а броят на тези предприятия е 383 905, което показва, че посочените изисквания за работодателски организации представляват съответно 2,4% от заетите лица (при изискване за 50 хиляди), респективно 4,8% (при 100 хиляди), а изискването за брой предприятия, дори само спрямо нефинансовите, е в размер на 0,39%. В този смисъл, не може да става дума за каквато и да било прекомерност на изискванията;
4. Снижаване на критериите за представителност на работодателските организации означава да се допусне възможност в социалния диалог да участват организации без никаква обществена тежест и експертиза.
5. Така предложените критерии за синдикални и работодателски организации кореспондират помежду си и са взаимно обвързани.
Статутът на представителност е свързан с необходимост от значителен и сериозен ресурс, осигурен от участието на достатъчен брой ангажирани с дейността лица, без значение на тяхната големина. Обвързан е и с необходимостта от експертиза във всички сфери на националната икономика. Няма пречка организации, които не отговарят на изикванията, нито разполагат с всеобхватна компетентност, да участват в тристранния диалог, като ползват ресурса на представителните на национално равнище, в качеството на техни членове. От друга страна, представителността не е предимство при участие в проектно финансиране, нито осигурява пряк достъп до такова.
Критериите за представителност във вида, предложен със законопроекта за изменение и допълнение на КТ от 15 януари 2016 г. са съобразени с практиките и съотношенията в преобладаващия брой европейски държави.
Приемане на по-ниски от предложените критерии ще означава изкривяване на социалния диалог, като в него ще се създаде възможност, наред с утвърдени и със сериозна експертиза организации, да участват и такива, които изразяват ограничени и тясно корпоративни интереси, което ще има за резултат проблеми в тристранното сътрудничество в Република България.
