По искане на браншовите съюзи от сферата на градинарството днес в министерството на земеделието ще се проведе важна среща, на която ще бъдат обсъждани неотложни мерки в подкрепа на производството на плодове и зеленчуци, съобщиха от ведомството. Само от Асоциация „Български пипер” до този момент са отправени над 20 въпроса към министъра на земеделието Десислава Танева и нейните заместници. С решаването на поставените въпроси се цели да бъде намерен балансът, така че този изоставащ сектор от земеделието да се отлепи от точката на замръзване.
Фермерите са притиснати от невъзможността да разполагат с модерна система за реализация на продукцията, затова и в писмото до министъра производителят Иван Петков пита дали е възможно да се изгради подобна логистична структура от типа на „Булгарплод”, която преди повече от 26 години успешно свързваше производителите с крайните потребители.
Според браншовиците остро стои и проблемът с вноса на субсидирани зеленчуци от Турция, който продължава да залива българския пазар. Въпреки обещанията на държавните контролни служби да сложи бариери пред обмитяваните на ниски цени стоки, явно каналите продължават да действат.
Доста са и предложенията на бизнеса по прилагането на субсидиите през новия програмен период. Фермерът Георги Василев например предлага нов начин на разпределяне на средствата по обвързаната подкрепа, който да бъде различен за отделните видове зеленчуци и да се определя според себестойността им на декар.
Примерно, за декар пипер разходите за производство достигат 1 200 лв., докато при граха са 120 лева, а за тиквите – 80 лева. При сегашното подпомагане липсва подобно разграничение, затова и тази година пазарът прелива от тикви и грах, докато останалите зеленчуци не срещат нужната подкрепа, посочва Василев.
Фермерът пита още дали е възможно максималният таван на субсидиите по схемата de minimis да се качи на 10 хиляди евро вместо сегашните 7 500 евро. От министерството припомнят, че този таван е фиксиран с европейското законодателство и затова подобна промяна е невъзможна.
Друг важен въпрос е свързан с контрола върху младите фермери, които засаждат зеленчуци, без намерението да ги отглеждат и предлагат на пазара. Те се грижат за тях само до проверките от фонд "Земеделие", които обикновено се правят в началото, но им гарантират получаването на субсидиите. Тъй като не се изискват фактури за предадена на пазара продукция, младите стопани зарязват насажденията, като по този начин се стига до "извращаване на младото поколение, което не смята сериозно да развива земеделие, а само да се ползва от евросубсидиите", се посочва в становището на бизнеса.
Затова от съюза настояват субсидии да се дават само след представена фактура за продажба на зеленчуците.
Браншовиците предлагат да има и нисколихвени кредити специално за произовдството на пипер, които биха насърчили това производство. „В момента 240 фабрики се нуждаят от пипер, но поради дефицита на български чушки прибягват до внос", посочва още Василев.
Фермерите настояват още в България да се изгради завод за производство на зеленчуков разсад по примера на колеги от Гърция и Турция.
Остър е недостигът и на качествени български сортове домати, пипер, моркови и краставици, което се дължи на скъсаната връзка с институтите, посочва фермерът Иван Петков.
Според браншовиците е назрял и моментът за създаване на организации на производителите, които биха решили част от тежкото бреме, свързано с доставката на качествен разсад, както и с реализацията на готовата продукция.
Основната причина за пропадането на организациите според браншовиците е, че те не разполагат с финансиране през първата година от сдружаването, която е най-важна за самата организация. Затова от „Български пипер” настояват за нова система, която да облекчи финансирането.
Сред останалите теми, по които земеделците ще говорят днес с министър Танева, са още застраховането, запазването на традиционните сортове като "Куртовска капия", проблемите с работната ръка и др.
