Кубинският фермер Раул Ернандес успял за 16 години да селектира порода крави с нисък ръст, които имат нужда от малко храна и осигуряват между 5 и 7 литра мляко на ден, съобщи електронното издание OnCuba. „Градинските крави”, както ги нарича самият Ернандес, са толкова малки, че можете да ги гледате в двор, в градина или дори на покрива на къщата, твърди той. „Малки са и затова е лесно да бъдат отглеждани и доени”, казва фермерът, който живее в селце в източната кубинска провинция Пинар дел Рио.
Той очаква следващото, седмо поколение, да бъде с височина едва 60 сантиметра, като родителите са високи съответно 80 и 78 сантиметра. „Започнах с животни, високи по 130 сантиметра, и успях да постигна височина от 97 и дори под 80 сантиметра”, посочва фермерът. „Повечето фермери пренебрегват по-малките животни и ги пращат за клане, за да запазят качествата на стадата си. Те не виждат потенциал в такива животни, а пък аз винаги съм се стремил да ги опазя”, споделя той.
Началото на експеримента му било поставено в средата на 70-те години на XX век, когато решил да прибере една по-малка крава от фермата „Ла Гуабина”, докато работел като управител на друга ферма, откъдето впоследствие бил повишен до отговорник по добитъка за цялата провинция. Малко след прибирането на малката крава той успял да намери и по-дребно биче. По онова време обаче нямал достатъчно време за своя проект заради служебните си задължения. За сметка на това пък заеманите от него постове му предоставяли прекрасни възможности да издирва дребни животни и той продължавал да ги кръстосва с надеждата да намали още ръста им. И когато се пенсионирал, съзрял дълго чаканата възможност да създаде породата, за която мечтаел, и да увеличи дребното си стадо.
Сега не е трудно да бъде открита фермата „Санта Изабела” – по-малките животни се забелязват отдалече. „Раздадох част от животните на други фермери, мои приятели от района, и те са им от голяма полза, защото са дребни, но здрави”, разказва Ернандес.
Той изтъква, че чрез кръстосването се е опитвал да получи икономическа изгода от малкия размер на животните, тъй като те могат да бъдат изхранвани във високопланински райони, където няма много пасища. По думите му всеки ще може да си позволи следващото поколение от 60 сантиметра, защото „почти не ви трябва пространство, на което да ги отглеждате”.
Ернандес признава, че почти всички кръстоски, които е предприел, са били между животни с близки гени, на практика братовчеди, но твърди, че никога не са се раждали животни с аномалии с изключение на търсения нисък ръст. Единственият проблем на упоритият фермер е липсата на интерес от властите в провинцията към дребните животни, което го принуждава да развива проекта единствено на частни начала.
