Варненски административен съд се обяви в полза на къмпингуващите по жалбата на представители на гражданска група „Да спасим Карадере“ срещу чл. 64а от Наредба №1 за опазване на обществения ред, поддържане чистотата и безопасността на територията на Община Бяла. Наредбата беше променена през април тази година с цел да забрани „разполагането на кемпери, каравани и палатки извън туристическите обекти, категоризирани като къмпинги“ с предвидени глоби от 100 до 500 лева за „нарушителите“. Това беше поредният опит за ограничаване на къмпингуването по Българското Черноморие, без да се правят конкретни стъпки за опазване на последните диви плажове, като се действа по линия на най-лекото съпротивление с „разчистването“ на тези плажове от техните почитатели и пазители, за да се превърнат впоследствие в поредните строителни обекти.
Опитът за забрана на къмпингуването на местно ниво не се случва за първи път. През 2008 г., в разгара на битката за спасяването на Иракли от строителството, Община Несебър издаде аналогична забрана, която Бургаският административен съд отхвърли, а в последствие решението беше потвърдено с окончателно такова и от Върховния административен съд. На основата на този успешен опит и благодарение на правната подкрепа на юристи-доброволци към гражданска група „Да спасим Иракли“ и Българска фондация Биоразнообразие, представители на защитниците на Карадере оспориха законосъобразността и целесъобразността на новоприетия чл. 64а от Наредба №1 на Община Бяла.
Част от аргументацията се основава на това, че приетата промяна противоречи на Конституцията. Чл. 64а ограничава свободата на придвижване на гражданите (чл. 35, ал. 1), не способства за насърчаване развитието на спорта и туризма (чл. 52, ал. 3) и допуска управление на изключителна държавна собственост (каквато е плажната ивица) не в изключителен обществен интерес (чл. 18, ал. 6).
Изхождайки от последното, прокурорът по делото навежда допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата, като съобразява, че управлението на изключителната държавна собственост е в компетенциите на Областния управител, а не на Общинския съвет.
Особено внимание Съдът обръща на обстоятелството, че мотивите на Общинския съвет за приемането на чл. 64а от Наредба №1 не отговарят на никое от изискванията по чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Не са изложени причините, които налагат приемането на новата разпоредба, не са разкрити действителните цели, които Общинският съвет си поставя, няма никакъв разчет за очакваните резултати от прилагането на новоприетата разпоредба, нито някакъв зачатък на анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Доводите на гражданската група и тези на Прокуратурата се приемат от Варненския административен съд, който отменя чл. 64а от Наредба №1, като задължава Община Бяла да разгласи това чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин. Общината има 14-дневен срок, в който може да обжалва решението и ако стори това, Върховния административен съд ще се произнесе с окончателно решение.
Гражданска група „Да спасим Карадере“ е едно от активните неформални обединения, които от години полагат грижа за плажната ивица в района и се опитват да я запазят от застрояване. Ето защо тази година групата спечели една от наградите за гражданска активност „Участие за природа“ на Българска фондация Биоразнообразие за мониторинг и опазване на плажа.
Така, освен ежегодното почистване на местността, през лятото на 2015 г. активистите от гражданската група организираха информационна кампания за опазване на дюните и за създаване на правила за отговорно къмпингуване, които да минимализират въздействието от посетителите в местността.
Сред общините край Българското Черноморие това лято се открои Община Шабла, която обособи места и правила за временно бивакуване. Надяваме се съществуващите вече примери на граждани и общини, както и образуваната съдебна практика, доказваща незаконосъобразност на опитите за ограничаване на гражданските права за къмпингуване, да доведе до създаване на условия за утвърждаване на отговорното къмпингуване в България.
