ЗА МОРАЛА В ОБЩУВАНЕТО, ДОРИ И КОГАТО Е ЧРЕЗ МЕДИИТЕ

08-04-2005 г. Взаимоотношенията между индивидите в животинския свят са твърде сложни и не е възможно да бъдат структурирани напр. в табличен вид, където в едната графа се слагат причините, които ги определят, а в другата - ответните реакции, образно казано на самозащита. По ясно определени са те при месоядните - кучета, дори и от едно котило, които са приятелски настроени едно към друго, се счепкват за един огризан кокал, а около тях "хвърчи" козина. Кокалът естествено си остава цял, просто защото по него няма нищо за дояждане, но може отново да бъде причина за кървава разправа. При хората тези неща са по-сложни, понеже освен първичното (кокала) се намесват и други фактори от типа на кариеризъм, жажда за облагодетелстване в по-голям от кокала мащаб, двуличие, лакейничене, стремеж за изява, пък каквато и ще да е тя (например да лъжем, че имаме 350 пчелни семейства, а те да са 20-30) или просто безсмислено противоборство. В това отношение българският език е твърде богат на думи и цензурни или нецензурни определения. Все по-често започна да се употребява и една, все още ценена от някои хора дума с по-широко значение - морал. Нищо, че и тази дума започна да се обезличава с прилагателни като морал в политиката, морал в обществото, а защо не и морал в леглото. А това си е просто морал. Човек или го има или го няма! Е, има и "морал", който понамирисва или дори вони! Та, да си дойдем на думата. Напоследък в издания от регионален и национален мащаб подобни и не съвсем на нашия "Пчеларски вестник" беше подета целенасочена кампания на оплюване и лъжи, като не бяха пожалени имената на отделни хора, техният личен живот, епитети от типа на нахалници, бедстващи, перачи на пари или хора с дебели портфейли. Други бяха определени като подсъдими или хайдуци. Още по-грозно е, че за целта се използват автори, които дори не познават оплюваните от тях личности, камо ли личният им живот или резултатите от обществената им дейност. Нима тези лица не се усещат, че ги употребяват, че ги принизяват до нещо повече от обикновени клакьори? За престъпниците има правосъдие. Виновните да си носят отговорностите, но ние пишещите не бива да изпадаме в ролята на проститутки в печата, а да мислим какво може да направим за пчеларството. Иначе е гадно - вони!