Още в началото на ноември министерството на земеделието ще бъде готово с индикативните графици за прием на проекти по селската програма 2014-2020 г., които ще се провеждат през следващата година. Това съобщи на международна конференция в София изпълнителният директор на фонд „Земеделие” Румен Порожанов. Целта на администрацията е да предостави възможно най-рано информацията на бизнеса, за да могат хората да се готвят с проектите си. На този етап вариантите са на етап обсъждане, затова и шефът на дирекция „Програма за развитие на селските райони” в министерството на земеделието Антон Аспарухов не можа да конкретизира кога и кои подмерки ще бъдат отворени най-рано.
На този етап има огромен интерес не само към мярка 4,2 за преработване на селскостопанска продукция, която ще бъде отворена през ноември, но и към всички останали мерки от новата програма 2014 -2020 г.
Стопаните се интересуват от тематичната подпрограма за малки стопанства, която би тръгнала едва след като Еворпейската комисия одобри исканата от България промяна, така че да се подпомагат и животновъдни стопанства със стандартен производствен обем под 8 хил. евро, посочи Аспарухов.
Искането за нотификация беше прието на последното заседание на мониторинговия комитет по наблюдение, но тепърва предстои 3-месечно обсъждане в Еврокомисията.
Затова и тази тематична подмярка ще бъде пусната най-рано през второто тримесечие на 2016 г., смятат експерти.
През следващата година ще бъде отворен и приемът по мярка 7 за общински проекти, към която също има огромен интерес. По повод тези проекти ръководителят на главна дирекция „Земеделие” към Европейската комисия Михаел Пилке препоръча инфраструктурните предложения да са част от цялостна стратегия за промяна на населените места, които би насърчило и неземеделския бизнес в селата.
Подмярката за инвестиции в неземеделски дейности също се очаква да бъде отворена през 2016 г. На този етап е твърде вероятно приемът по мярка 16 за иновативни проекти да не бъде насрочен за следващата година.
Въпросът дали ще има прием по тази мярка беше зададен от Наталия Тодорова, изпълнителен директор на асоциацията на зърнопроизводителите.
По линия на Европейското партньорство за иновации за фермерите е изключително важно да се обединяват и заедно с учените да инвестират в знания и иновации, посочи Михаел пилке.
В държавите от ЕС това партьорство набира изключително бързи темпове, затова и българските фермери очакват подобна подкрепа.