Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
19.08.2015 г.

При суша ползите от отглеждане на картофи под слама са големи

Важно за фермера

Farmer.bg

 

Методът за отглеждане на картофи „под завивка” от слой слама не е от най-широко разпространените, но винаги е осигурявал впечатляващи резултати. Първоначално е възникнал като възможност да бъдат спестени време и средства. Селяните не закопавали картофите при засаждането, а ги покривали с 20-сантиметров слой слама, листа или какъвто и да било друг градински растителен отпадък. „Засаденият” по този начин картоф не изисквал нито поливане, нито окопаване, нито загърляне, но задължително осигурявал чудесна реколта.

За засаждане на картофите „под завивка” не е необходимо разкопаване на почвата. Директно върху почвата се полагат прорасналите грудки с кълновете надолу, покриват се с 20-30 сантиметров слой слама или други растителни остатъци и забравяте за полето с картофите до есента. Когато стъблата и листата, пробили „завивката”, започнат за изсъхват, сламата се маха и реколтата е върху земята, не е необходимо дори да бъде изкопана. Нещо повече – онези, които са се опитали да отглеждат картофи по този начин, твърдят, че реколтата превъзхожда значително получената по традиционния начин, твърдят от руското електронно издание „Стопанство”.

Разбира се, възможността да се получи добра картофена реколта без много загуба на сили и време ще заинтересува всеки градинар, но особено ще я оценят хората, които нямат възможност да прекарват много време на своя участък. Единственото, за което трябва да се погрижите предварително, е да осигурите достатъчно слама, сено или друг материал за покриване на грудките.

Струва си да се отбележи, че методът за отглеждане на картофи под слама е особено актуален в години със силни засушавания, тъй като „завивката” от слама пази от високите температури и осигурява влага, а това означава и при най-сухо време да имате възможност да получите добра реколта. Сламата осигурява ефекта на „атмосферно напояване”, когато заради разликата в температурата на въздуха и почвата се получава конденз, попиващ в земята и по този начин поддържащ влажността й без допълнително поливане. Сламата и останалите растителни отпадъци пречат на бурените да прораснат и предпазват растенията от различни заболявания.

Някои ентусиасти се пробваха напоследък да усъвършенстват метода. Един от тях например набраздил земята на дълбочина 15-20 сантиметра през около 50 сантиметра на участъка, където трябвало да покрие картофите със слама. Идеята е да се събира вода, която да овлажнява земята на дълбочина под растящите картофи, а освен това в браздите се натрупва въглероден двуокис, който помага за подхранването на растенията. Според автора на експеримента това е увеличило реколтата с още 15-20%.

Друга новост е използването на торф при засаждането. Предназначеният за картофите участък се засипва с 10-15 сантиметра торфен слой преди полагането на грудките, които се поставят в трапчинки, но не се покриват с торф, след което се „завиват” със сламата. Реколтата е още по-богата.

Млади ентусиасти направили и следния опит – в началото на юни на участък с размери 3 на 3 метра изкоренили дървета и храсти, след това разкопали почвата и премахнали коренищата на троскота. Върху почвата разхвърляли прегнил тор, смесен с минерални торове, като разпределили внимателно сместа върху разкопаната почва с гребла. На всеки квадратен метър била вложена по половин кофа от тази смес. След това през 50 сантиметра направили бразди. Грудките били от бракувани, но добре прораснали картофи, и били положени на местата, където се пресичат браздите. Между отделните редове сложили стебла от миналогодишен слънчоглед и затрупали грудките с 30 сантиметра сено и градински отпадъци.

Един месец след полагането на грудките през „завивката” пробили стъблата – бледозелени и абсолютно нежизнеспособни на външен вид. След известно време обаче стъблата заякнали, сгъстили се и започнали да цъфтят. Лятото се случило необичайно горещо и през юли температурите стигали до 35-40 градуса по Целзий на сянка, а под сламата не било повече от 19 градуса, т. е. температурата била най-благоприятната за вегетацията на растенията. И дори когато от небето със седмици не падала и капка дъжд, под „завивката” било влажно като след обилен дъжд. Дошла есента, а с нея и моментът на прибиране на реколтата. Когато махнали сламата, част от грудките били на повърхността, а по-голямата част били заровени наполовина, но било лесно да ги съберат само на ръка. Във всяко „гнездо” имало по около килограм и половина картофи с различен размер – между 20 и 200 грама, а от целия участък от 9 квадратни метра напълнили 4 кофи. 

При суша ползите от отглеждане на картофи под слама са големи
43475
 

Последни материали
Виж
Ще отпадне ли забраната за манкозеб?
Обилните пролетни дъждове и мекото време вдигат добивите от есенниците
Ръстът в реколтата от зърно в Испания вещае свиване на вноса
Особено силно пострадаха черешите, кайсиите и гроздето
Пролетните студове свиха реколтата от плодове в Турция с близо четвърт
Със средно 213 килограма от декар пшеница и 274 килограма ечемик
Доста под миналогодишните са добивите от зърно в Украйна в началото на жътвата
Заради обилните валежи събитието бе отложено с около месец
Фермери и занаятчии предлагат продукцията си в 3-дневен фестивал пред НДК
Полезни съвети
Как да се погрижим за ягодите след прибирането на реколтата
Свързани материали
Виж
Ще отпадне ли забраната за манкозеб?
Близо 1,4 млн. лева за борба с теления червей са преведени по сметките на картофопроизводителите
Практика
Загърляне на картофите – защо и кога трябва да се прави?
Краен срок за прием на заявления за борба с теления червей по картофите
Председател на Асоциация
Мартин Балулов: Снеговете във Варненско спасиха посевите, има надежда за реколтата
Иновации и селекции
Форум за картофопроизводството, проведен на изложението Макфрут в Италия
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини