Методът за отглеждане на картофи „под завивка” от слой слама не е от най-широко разпространените, но винаги е осигурявал впечатляващи резултати. Първоначално е възникнал като възможност да бъдат спестени време и средства. Селяните не закопавали картофите при засаждането, а ги покривали с 20-сантиметров слой слама, листа или какъвто и да било друг градински растителен отпадък. „Засаденият” по този начин картоф не изисквал нито поливане, нито окопаване, нито загърляне, но задължително осигурявал чудесна реколта.
За засаждане на картофите „под завивка” не е необходимо разкопаване на почвата. Директно върху почвата се полагат прорасналите грудки с кълновете надолу, покриват се с 20-30 сантиметров слой слама или други растителни остатъци и забравяте за полето с картофите до есента. Когато стъблата и листата, пробили „завивката”, започнат за изсъхват, сламата се маха и реколтата е върху земята, не е необходимо дори да бъде изкопана. Нещо повече – онези, които са се опитали да отглеждат картофи по този начин, твърдят, че реколтата превъзхожда значително получената по традиционния начин, твърдят от руското електронно издание „Стопанство”.
Разбира се, възможността да се получи добра картофена реколта без много загуба на сили и време ще заинтересува всеки градинар, но особено ще я оценят хората, които нямат възможност да прекарват много време на своя участък. Единственото, за което трябва да се погрижите предварително, е да осигурите достатъчно слама, сено или друг материал за покриване на грудките.
Струва си да се отбележи, че методът за отглеждане на картофи под слама е особено актуален в години със силни засушавания, тъй като „завивката” от слама пази от високите температури и осигурява влага, а това означава и при най-сухо време да имате възможност да получите добра реколта. Сламата осигурява ефекта на „атмосферно напояване”, когато заради разликата в температурата на въздуха и почвата се получава конденз, попиващ в земята и по този начин поддържащ влажността й без допълнително поливане. Сламата и останалите растителни отпадъци пречат на бурените да прораснат и предпазват растенията от различни заболявания.
Някои ентусиасти се пробваха напоследък да усъвършенстват метода. Един от тях например набраздил земята на дълбочина 15-20 сантиметра през около 50 сантиметра на участъка, където трябвало да покрие картофите със слама. Идеята е да се събира вода, която да овлажнява земята на дълбочина под растящите картофи, а освен това в браздите се натрупва въглероден двуокис, който помага за подхранването на растенията. Според автора на експеримента това е увеличило реколтата с още 15-20%.
Друга новост е използването на торф при засаждането. Предназначеният за картофите участък се засипва с 10-15 сантиметра торфен слой преди полагането на грудките, които се поставят в трапчинки, но не се покриват с торф, след което се „завиват” със сламата. Реколтата е още по-богата.
Млади ентусиасти направили и следния опит – в началото на юни на участък с размери 3 на 3 метра изкоренили дървета и храсти, след това разкопали почвата и премахнали коренищата на троскота. Върху почвата разхвърляли прегнил тор, смесен с минерални торове, като разпределили внимателно сместа върху разкопаната почва с гребла. На всеки квадратен метър била вложена по половин кофа от тази смес. След това през 50 сантиметра направили бразди. Грудките били от бракувани, но добре прораснали картофи, и били положени на местата, където се пресичат браздите. Между отделните редове сложили стебла от миналогодишен слънчоглед и затрупали грудките с 30 сантиметра сено и градински отпадъци.
Един месец след полагането на грудките през „завивката” пробили стъблата – бледозелени и абсолютно нежизнеспособни на външен вид. След известно време обаче стъблата заякнали, сгъстили се и започнали да цъфтят. Лятото се случило необичайно горещо и през юли температурите стигали до 35-40 градуса по Целзий на сянка, а под сламата не било повече от 19 градуса, т. е. температурата била най-благоприятната за вегетацията на растенията. И дори когато от небето със седмици не падала и капка дъжд, под „завивката” било влажно като след обилен дъжд. Дошла есента, а с нея и моментът на прибиране на реколтата. Когато махнали сламата, част от грудките били на повърхността, а по-голямата част били заровени наполовина, но било лесно да ги съберат само на ръка. Във всяко „гнездо” имало по около килограм и половина картофи с различен размер – между 20 и 200 грама, а от целия участък от 9 квадратни метра напълнили 4 кофи.
