Близо 25 години Божидар Митов развива земеделие в района на Търговище, Шумен и Разград. Днес той обработва над 100 хиляди декара собствена и арендована земя. Освен традиционните зърнени и маслодайни култури в стопанството му се отглеждат и протеинови култури, които са важна съставка за фуражите, осигурявани за свиневъдния комплекс на неговата фирма. Като дългогодишен арендатор Митов винаги е следвал световните тенденции в областта на земеделието и животновъдството.
Неслучайно той присъства и на проведения миналата седмица в Кнежа международен ден на соята, организиран от ЕТ „ПРИС Борислав Горанов", Института за агростратегии и иновации и европейската Асоциация „Дунавска соя".
Пред Farmer.bg Митов представи стратегията си за развитието на бизнеса през новия програмен период и свързаните с него изисквания за екологизиране на земеделието.
Г-н Митов, какви протеинови култури засяхте тази година и как изпълнявате европейските изисквания за екологично насочени площи?
- Соята никога не е била непозната култура за българския фермер. Позабравихме я не за друго, а поради липсата на пазари през последните десет-двайсет години. Лично аз като основен акционер на „Сортови семена" – Търговище, съм се занимавал не само с отглеждането на соя за консумация, но и като семепроизводство. Поддържаме българските сортове и това е от значение.
В „Сортови семена" съм от 1997 г. и през тези години натрупахме значителен опит, изключително полезен в днешни условия. През различни години сме отглеждали и други протеинови култури като грах и фий, защото заедно със соята те са изключително добри предшественици за пшеницата.
По различни причини ту спирахме, ту възстановявахме отглеждането на соята, но от тази година с новите европейски субсидии решихме да поднових нейното производство.
Засяхме по хиляда декара от трите протеинови култури – соя, фий и грах. При граха и фийя също търсим реализация, защото с това разнообразяване на културите се търси ефект в различни посоки – било с опазването на почвите, било и като земеделски продукт, който би се търсел на пазара.
Освен изискването за екологично насочени площи ние спазихме и новите норми за отглеждане на междинни култури, за които от тази година също се отпускат субсидии.
На какви култури се спряхте?
- Основно рапица и сорго. Нормално е да изберем житни култури. За размерите на нашето стопанство можем да си го позволим.
Редица производители се притесняват, че трудно ще намерят пазар за соята. Къде смятате да реализирате вашата продукция?
- Компанията ни има дългогодишни търговски контакти, затова нямаме особени притеснения. Търсене на соя има, но до прибирането на реколтата през есента има време, затова на този етап не мога да прогнозирам точно как ще се развие пазарът. Лично аз нямам притеснения, защото продукцията ни е добра – говоря и за качеството на соята за семена.
При дълго задържалата се суша какви са прогнозите ви за добивите от останалите култури?
- Не знам за другите райони на страната, но в Добруджа не е имало съществени валежи от 15 април насам. Това засушаване се оказа фатално, особено след 15 май, когато не бяха отчетени дори по 2-3 литра валежи в нашия регион. На места паданаха подобни дъждове, но те нямат никаква сттойност за растенията.
И докато пшеницата все пак не беше толкова силно засегната, то при пролетните култури положението е направо отчайващо.
Все още е рано да прогнозирам какви ще са сривовете, но добивите ще са доста по-ниски от миналогодишните.
Колегите от Кнежа очакват с около 20% по-ниски добиви, но в този район е валяло повече и това се вижда от състоянието на културите. При нас ще бъде много над тези 20%.
Окончателно ще видим какви са загубите след 10-15 дни, защото тогава ще започнем жътвата на царевицата - говоря за някои по-ранни сортове. Така се случва тази година, че царевицата ще изпревари слънчогледа при жътвата, но при тази суша на доста места продукцията направо изгаря по полето.
И все пак, при кои култури се очертават по-големи загуби - при слънчогледа или царевицата?
- Картината ще бъде доста шарена и много зависи от отделните райони на страната. Докато в нивите около Кнежа хората са се ориентирали и отглеждат повече царевица, при нас се набляга на слънчогледа.
Но тук и почвата е по-подходяща, а и тази година паднаха повече дъждове в този регион. Неслучайно преди години институтът по царевицата в Кнежа беше създаден точно тук, защото климатичните и почвени условия са подходящи за тази култура.
В Добруджа сеем повече слънчоглед, защото той е по-сухоустойчив. А и не можем да получаваме при царевицата тези количества, които отчитат колегите в този регион. Въпреки че царевицата е една от най-рентабилните култури, тя се нуждае от поливане и това е определящо за фермера.
Неслучайно миналата година реколтата беше толкова добра.Но всеки път е различно, затова просто трябва да се съобразяваме с природата. И разбира се, да се грижим максимално за посевите.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
