Еньовден е първият летен празник, дълбоко свързан с природата. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден се става още на зазоряване и преди росата да е паднала, билките се берат, за да се запазят лечебните им свойства. Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди слънцето да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.
С този ден са свързани и много обичаи. Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден.
Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции, затова сме свидетели на много съответствия в обичаите на различните славянски народи. В Русия например празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле.
Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Задължително се пали огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ.
В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали - палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.
На 24 юни освен Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) има още един празник - източноправославната християнска църква чества Рождението на Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван Бильобер или Драгийка.
На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ивет, Иван, Ивана, Иванка, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна, Деан, Деана, Диан, Диана и имена на билки.