Експерти от природния парк „Странджа” възстановяват находища на кримски чай в района около град Малко Търново, съоъбщиха от агенцията по горите. Дейностите се изпълняват по проект „Устойчиво управление и устройство на природен парк „Странджа” и в рамките на процедура за и изпълнение на дейностите, свързани с устройството управление на природните паркове. Кримският чай е многогодишно тревисто растение, което расте по варовити скалисти терени и скални пустоши около град Малко Търново. Основните находища са разпръснати в местностите Пейково, Докузак, Големия и Малкия валог.
Кримският чай е билка с многостранио въздействие за тонизиране на организма и стимулиране на имунната система. Използва се като запарка от чай.
Кримският чай се поддава на градинско отглеждане и се продава на пазара като разсад.
Географският ареал на този вид обхваща Балканския полуостров, Крим и Мала Азия. Неговото по-широко разпостранение през последните 30-40 години в Странджа е силно ограничено и е на границата на изчезването.
На юг от Малко Търново в турската част на планината кримският чай е по-често срещан по карстовите скалисти пространства и масово се бере и продава като изсушени цветове на пазара в Лозенград /Къркларели/. Тъкмо поради тази причина - чрез бране и изкореняване на коренищата - около Малко Търново той е изчезнал.
Върху рохкавите и изветрели варовикови скали кримският чай расте в „джобчета” от почва на пукнатините, неустойчиво захванат с корените и лесно откъсван при издърпване, когато се берат цветовете.
За запазване на единственото находище на кримски чай в местността Докузак е обявена защитена местност. В миналото кримският чай се е срещал и в карстовите степи на Южна Добруджа, но днес вероятно е изчезнал.
По проект ”Устройство и управление на ПП „Странджа”, финансиран по ОПОС 2007-2013 г.” се изпълнява договор за ,,Попълване на естествените находища на кримски чай в Природен парк „Странджа” в м. Пейково, в землището на гр.М.Търново, чрез засаждане на растения от целевия вид, отгледани в разсадникови условия.
Засаждането се изпълнява чрез изкопаване на малки дупки с помощта на кирки и с последващо мулчиране с почвени подобрители и торфена смес и защита от ерозия чрез ограждане със скални късове.
Кримският чай бързо възстановява популациите си при запазване на семеносните си цветни класове и разпръскване на семената по скалистата повърхност на варовития терен. Затова много важно е да се запазват естествени туфи и новозасадените растения в местообитанието.
Заедно със кримския чай в т.н. гариги, които са останки от храсталачни средиземноморски съобщества – маквиси, се срещат и други средиземноморски храсти, като филирея, жасмин, зайча сянка, бодлив залист, космат дъб, източен габър и други сухоустойчиви растения.
Дълг на всички посетители на Парк „Странджа” е да пазят редките и защитени растения, някои от които са единствено представени в Странджа.
