Въпреки свръхизискванията, които законодателството поставя пред фермерите при производството на мляко, администрацията все още оставя вратички за заобикаляне на правилата, така че голяма част от стопанствата с над 100 животни продължават да стоят в трета група и да не спазват евроизискванията. Това се посочва в анализ на Николай Вълканов от Института за пазарна икономика, свързан с перспективите на млечния сектор в страната след отпадането на квоте през април 2015 г.
По данни на статистиката за 2014 г. в І-ва категория ферми, които отговарят на евростандартите, вече са регистрирани 235 стопанства, в които се отглеждат под 10 животни. В същото време в IIІ категория съществуват стопанства с десетки, дори стотици животни, чиято продукция е неефективна, защото не са направени съответните инвестиции. Въпреки че Европейската комисия вече четири пъти даде отстрочка на страната за въвеждане на евронормите за качество на млякото, тези инвестиции не се насърчават. В резултат на това мандрите се отказват да преработват българско мляко.
Буди притеснение фактът, че количеството мляко, събрано от мандрите, намалява от 723,8 хил. тона през 2007 г. до 496 хил. тона през 2013 г., по официални данни на Агростатистика. В същото време тройното нараства вносът на концентрирано мляко до 50 хил. тона. Според Вълканов е трудно да се обясни какво се случва с неизкупеното мляко, което е нараснало от 400 хил. тона през 2007 г. до 650 хил. тона. Според агроминистерството това мляко се реализира под формата на директни продажби или намира друга употреба в стопанствата. Според иконимистите обаче подобно обяснение е несъстоятелно, защото директни доставки легално могат да правят само фермите от І-ва категория, чиито квоти в рамките на една година не превишават 70 хил. тона. «Излиза, че на едно фермерско домакинство се пада да консумира по 10 тона мляко на година, в което няма никаква логика», посочва в анализа си Николай Вълканов.
Въз основа на тези данни експертът обобщава какво е състоянието на сектора за 2013 г. Според него в страната продължават да се поддържат неефективни стопанства, които иначе биха били затворени. По този начин се запазват доходите на около 100 хиляди души семейна работна ръка, задържат се цените на качественото сурово мляко на сравнително ниски нива, подкрепя се нелоялна конкуренция на изрядните производители и преработватели, контролът върху качеството на продуктите остава нисък, заразват се големите количества внос на суровина на сухо и концентрирано мляко.
В резултат от съществуването на този модел само за 2013 загубите за бюджета от нереализираните приходи от сивия сектор достигат 205 млн. лева година, по оценка на ИПИ.
Увеличаването на производството на мляко след 2015 г. неминуемо ще даде отражение върху цената на суровото мляко. Според различни оценки тя може да достигне 60 ст./литър (Иванов, 2014 г.) и дори 46 ст./литър към края на периода 2015-2020 г. (Witzke et al. 2009). Да се прогнозира цената на млякото за толкова дълъг период от време е твърде рисково занимание и не е предмет
на настоящата публикация. Това, което изглежда сигурно, обаче е, че изкупната цена ще търпи много по-резки пазарни колебания. Чрез използването на определени допускания е възможно да се даде оценка кои стопанства от гледна точка на брой отглеждани животни и средна производителност ще бъдат устойчиви при колебания на цените на млякото в определен диапазон.
