След тежките поражения от летните градушки и порои зеленчукопроизводителите са изправени пред поредното изпитание да не успеят да приберат и малкото останала част от реколтата, сигнализираха фермери от Пловдивско.
След септемврийските дъждове хората не могат да оберат от градините пипера, камбите и синия домат, което ще повлече нови загуби заради провалените договори с консервните предприятия.
От дъждовете пиперът е започнал да се напуква, което ще влоши качеството, тъй като става податлив на гниене, поясниха експерти. Тревожно е положението и с реколтата от патладжани (сини домати), където също пораженията са големи.
По традиция всяка пролет зеленчукопроизводителите сключват договори за продажба на продукцията с преработвателните предприятия, където се фиксират и прогнозните цени .
Тази година повечето договори за доставка на домати са изпълнени, като цените са като миналогодишните, посочи пред Farmer.bg председателят на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци Константин Ламбрев. Проблем обаче ще имат стопаните при второто бране на доматите за консервиране, които се прибират през септември. На този етап преработвателите не могат да прогнозират какви ще са загубите тази година, тъй като кампанията ще приключи до 2-3 седмици.
През последните години консервните заводи разчитат основно на пипера и патладжана като основни суровини, тъй като търсенето на този вид консерви е изключително голям. Лютеницата заема над 60-70% от вътрешния пазар. Търсене има и на маринованите продукти.
При доматите консервираният маринован зеленчук се търсят основно в Русия, докато в Европейския съюз, където българските предприятия се ориентираха в износа, пазарът за доматени пюрета е зает от други европейски проезводители.
Затова и годишно в страната се преработват само 60 хиляди тона домати. За сравнение, в периода до 1989 г. консервните заводи преработваха годишно по един милион тона домати, припомни Ламбрев.
Не така стои въпросът с червената капия и синия домат, от които се правят лютеници и други консерви. Търсенето на тези консерви през последните години расте, затова и проблемите с прибирането на реколтата ще предизвика сериозни загуби за бранша.
Поради дефицита на корнишони тази година изкупните цени се повишиха, което силно затрудни предприятията. Докато миналата година килограм корнишони се е купувал за 60 стотинки, тази година цената надхвърли 70 ст., посочи още бизнесменът.
Ако се направи общ преглед на състоянието на консервната индустрия, през последните години се отчита стабилизиране на сектора, посочи още Ламбрев. Годишно заводите поризвеждат около 150 хил. тона консерви, от които малко повече от половината се изнасят.
Основните пазари зад граница са Германия, Румъния, Гърция и др. От миналата година България търси нови пазари в държави изъвн ЕС. Браншовият съюз спечели проект за представяне на българската лютеница на изложения в Русия, като целта е да се възстановят позициите на този пазар. Проектът се финансира от европейските фондове.
На този етап търговската война между Русия и Европейския съюз не засегна износа на консерви. Проблемът за българските компании обаче е обезценката на рублата, която силно ще затрудни износа, коментираха още експерти.
