В житницата на България жънат полегнали пшеници

Ако не беше обилният дъжд от 200 литра на кв. м през последния петък на юни, зърнопроизводителите от Добруджа щяха да имат сериозен проблем къде да денат количеството ожънато зърно. А то нямаше да е никак малко и вероятно на много места щеше да надхвърля 600, че да стига и до 700 кг/дка среден добив. Но природата не позволи това да стане факт и безцеремонно ни приземи, като постави фермерите в сложната реална обстановка.
 
Ечемикът в Добруджа е прибран на 100%. Обратно на очакванията, добивите не са толкова високи - средно за региона са около и малко над 400 кг/дка. Качеството на ечемиченото зърно също не е високо - хектолитърът е нисък, зърното е неизхранено. Причините могат да се търсят както в неблагоприятното време, така и в грижите, които са положени или по-точно не са положени за културата. Открай време ечемикът винаги е бил в сянката на пшеницата и малко или много, е подценявана култура. И при него условията благоприятстваха развитието на болести, а на повечето места мерки срещу тях не бяха взети. Това в крайна сметка се отрази на крайния резултат и рефлектира върху качеството и добива.
 
Чудесно развитите посеви с пшеница, за които, разбира се, бяха положени повече грижи, станаха жертва на природните стихии. Голямото количество дъжд в крайморските общини Шабла и Каварна доведе до силно полягане, което в различните посеви варира от 40 – 50 до 100% от площта. Не са редки случаите, когато пшеницата престояваше под вода  повече от няколко дни. Всичко това даде негативните си последици и освен че редуцира добива, направи неговото прибиране възможно най-трудно. В момента са прибрани около 50% от площите в Каварна и Шабла, малко по-назад се движи жътвата в общините Балчик и на север от Добрич. В резултат на различните климатични условия край морето и навътре в сушата степента на зрелост при пшеницата е различна. За разлика от ечемика, качеството на зърното при пшеницата е много добро, споделят търговски експерти. Хектолитърът е много добър, глутенът и протеините са високи, а убождането от житна дървеница е незначително. За доброто качество на зърното заслуга имат положените от зърнопроизводителите допълнителни грижи по опазване на културата от болести. Масово посевите са третирани два пъти с фунгициди, а на много места и трети път. Това, разбира се, е оскъпило продукцията, но пък е повишило нейното качество. И в зависимост от вложените средства и грижи, добивите са доста разнообразни - от 300 до 600, някъде и над 600 кг/дка.
 
Оскъпяването на житото тази година ще дойде и от допълнителните непредвидени разходи по прибирането. Докато миналата година високопроизводителните комбайни прибираха на ден по 200 - 250 декара, сега успяват да приберат едва 100 - 150 декара. Полегналата пшеница се жъне много по-трудно, на хедерите се монтират допълнително повдигачи, скоростта на движение е много по-ниска, а в същото време разходът на гориво по-голям. Но добруджанци са корави хора и не се дават - правят всичко възможно да приберат колкото се може повече зърно от трудните за жътва посеви.
 
Международната пазарна конюнктура на хлебната пшеница не дава надежди, че ще покрие по-високата себестойност на зърното, а за печалба да не говорим. В момента купувачите предлагат 280 лв/т, но в Добруджа продажби не са осъществени. С направените тази година разходи дори при добив от 500 кг и цена 300 лв/т производителите трудно излизат на нула. А нали все пак трябва да остане нещо и за възпроизводство, да не говорим, че и собствениците чакат рента! Замрялата засега търговия все още не затруднява стопаните, но ако пазарът не се раздвижи до есента, складовете ще отеснеят, защото ще трябва място за реколтата от пролетни култури. Ще трябват и свежи пари за покриване на нуждите по прибиране на пролетните култури и есенната сеитба.
Добивите от рапицата са добри, но цената е ниска
Необичайно, тази година рапицата в Добруджа на повечето места бе прибрана преди пшеницата. И там имаше проблеми с полегнали посеви, които костваха повече разходи за прибиране, но като цяло реколтата е сравнително добра. Добивите са между 300 и 400 кг/дка. Но и тук цената не удовлетворява производителите. Миналата година по това време рапицата се търгуваше за 720 лв/т, а сега купувачите дават по 620 лв/т за транспортирана до пристанище Варна и 600 лв/т от склада на производителя.
 
Слънчогледът на повечето места в Добруджа е в цъфтеж. Има незначителни проблеми с болестите в долните етажи на листата, но последвалите високи температури блокираха развитието на патогените. Да не говорим за царевицата "тя полудя", казват добруджанци. Очертава се добра царевичарска година. Вече се наблюдава изметляване и засичане на кочани. От тези две пролетни култури се очаква много добра реколта. Дано природата да не поставя повече изпитания пред нашия земеделец, стигат му за тази година!/Петър Кръстев, fermera.bg