Семейството на Никола Кулов от карловското село Васил Левски се занимава с животновъдство повече от 20 години. Преди 15 години в стопанството са се отглеждали само овце, като по онова време стадото е наброявало 180 животни. След 2000-та година Кулови разширяват фермата, насочвайки се към отглеждането и на биволи. Така за близо 15 години стопанството от 10-15 биволи достига до 130 животни, а овцете вече наброяват 500.
От половин година семейната фермата участва в българо-швейцаркия проект за насърчаване на малките производители, който се провежда съвместно с 9 български и швейцарски екологични и неправителствени организации.
Експертите оказват експертна помощ за изработване на бизнес проекти на малки семейни стопанства, които искат да преработват продукцията си в домашни условия и да я продават директно от фермата.
Бизнес-планът на Кулови е подготвен с експертната помощ на Фондация «Биоселена», като част ото оборудването за домашната мандра ще бъде осигурено от българо-швейцарския проект.
Пред Farmer.bg Никола Кулов разказва за дейността на фермата и за това как вижда развитието на животновъдството през следващите години.
Г-н Кулов, какви са очакванията ви за реализацията на продукцията, след като получите разрешението за директни продажби от фермата?
Имаме надежда, че бизнесът ще потръгне, защото хората все повече търсят екологично чистата продукция. И което е по-важно, при нас вече не идват само заможните хора, които могат да си позволят транспорта до селото и по-високата цена, защото биволското мляко е по-скъпо от кравето.
Хубавото е, че сред клиентите ни преобладават хора и с ниски доходи, които търсят качественото мляко. Всички те се интересуват от истинския продукт без химия, затова хващат автобуса и идват от града на село.
Явно предпочитат да пестят от друго, но храната им да бъде качествена. В разговори с нас те признават, че отдавна са изгубили доверието в купешката стока от магазините, затова имаме надежда, че с директните продажби ще увеличим клиентите си.
Лесно ли успяхте да подготвите проекта си за семейната мандра?
Всичко стана с помощта на Фондация „Биоселена” и българо-швейцарския проект, който финансира част от дейността на нашата ферми и други колеги от страната.
Експертите не само изработиха нашия бизнес-план, но осигуриха и част от средствата за оборудването. Много важна е и рекламата, която беше направена, защото дори хората от региона не знаеха за нашето съществуване. Без да звучи прехвалено, но консултантите от „Биоселена” се оказаха изключително точни професионалисти, които знаят как да помагат.
Какво бихте препоръчали на администрацията в работат с бизнеса?
Може би да бъде по-отворена към нас. Специално ние отдавна търсехме начини да правим сирене, кашкавал и кисело мляко в домашни условия. Защото работата по животните е тежка, а при сегашната система предаваме млякото на мандрите на цени, с които едве да покрием разходите си. На практика цялата печалба отива в преработвателите, което не е честно.
Питали сме на много места дали е възможно да преработваме в домашни условия, но винаги ни беше отговаряно, че процедурите са тежки, че било скъпо, че се изискват много документи. Сякаш нарочно ни заблуждаваха, че този бизнес не е по силите ни.
Дали защото защитаваха интересите на големите мандри, дали защото за тях беше по-лесно да работят само с големите фирми, но нещата дълго време не потръгваха. И едва сега, след като видяха, че не могат да повече да търсят оправдания, се убедихме, че можело.
Нямаше как повече да се крие, защото всички видяхме как в Европа администрацията е активна и помага, а у нас семейни ферми липсват. Отново ще повторя, че без помощта на „Биоселена” нямаше как да осъществим идеята си. За нас е важно да покажем, че и у нас може да се произвежда качествено истински биопродукт, както това правят в Швейцария, Австрия и други държави. Защото на потребителите им омръзна от сухи млека, палмови масла и какви ли не още химии, които вредят на здравето.
Колко мляко произвежда ферма месечно и къде го предлагате в момента?
В различните периоди от годината количествата са различни. В момента предстои омалачване и млеката се вдигат. Средно една биволица дава около десетина литра мляко на ден. По време на лактация животните дават от 1,5 до 2 тона.
В момента имаме договор с мандра „Кърнаре”, където продаваме половината от млякото. След като бъдем регистирани по наредба 26 за директните продажби, очаквам от следващия месец документите да са готови и да започнем и сами да продаваме преработената си продукция..
В момента млякото се изкупува от близките мандри при цена от 1,50 лв. за литър. В същото време цените в Европа са значително по-високи - около 1,30 евро.
Хората не знаят, но да гледат биволи в България е изключително трудна работа. През лятото животните изцяло са на свободна паша, но не навсякъде хората имат достатъчно земя. През зимата 1-2 месеца ги храним с фураж, който остава скъп, ако човек не успее сам да си произведе през лятото. През последните години доста колеги от страната се отказаха, било поради липса на пасища, било поради ниските цени, на които се изкупува продукцията. Затова и животновъдството е на този хал.
Колко ще струва инвестицията ви в новата мандра?
Около 70 хиляди лева е целият проект и тази помощ, която оказва швейцаркото правителство е от изключително значение за нас, защото животновъдството не е отрасъл, който носи печалби и позволява да се инвестира. Ако през следващия програмен период има повече подобни проекти, това би могло да насърчи и други семейства да инвестират. На този етап обаче, не мога да прогнозирам точно какво ще се случи.
Разреши ли се пробремът с пасищата?
При нас специално около Васил Левски нямаме проблеми с пасищата. Доста животни се отглеждат при нас, но ги няма мафиотските истории с отдаването на пасищата на хора без животни.
Колеги от страната се оплакват, че ходят, очартават и изплащат субсидии за пасища на хора, които не са помирисвали обори. А взимат субсидиите.
Въпросът е да нямат протекции отгоре, защото тогава няма оправия. Защото е време субсидиите да идат при хората, които наистина създават продукт и имат бизнес. А не заради хора без животни да заграбват общинските пасища само защото така биха взели евросубсидиите, предназначени за хората от реалния сектор.
На един протест преди години срещнах германец, който живееше в България. Точно той ми каза, че ако животновъдното стопанство има над 2 хиляди- 3 хиляди декара земя, това вече не е законен бизнес, а мафия.
С това искам да предупредя тези, от които зависи развитието на българското селскостопанство, че ако си мислят, че Европа не вижда далаверите, които тук се покровителстват дори на високо ниво, жестоко се лъжат. А с лъжа досега никой не спечелил, та затова нека поне веднъж се вслушат в нашите съвети.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
