Шест години не работи Законът за горите в Горно Озирово

05-10-2004 г. Хари ХАРАЛАМПИЕВ Берковско лесничейство, Протокол Nо 144. “Днес, на 4 юлий 1905 г., долуподписаният берковски лесничей Елисей Тричков, в присъствието на горноозировския общински кмет Илия Антонов и Боно Гунчов, жител на с. Горно Озирово, съгласно чл. 3 от Закона за горите, на самото място установих и описах границите на частните гори под название “Средо-Бърге”, находящи се в Берковска околия, Вратчански окръг, в землището на с. Горно Озирово, притежание на Петър Томов, Цветан Томов, Цветан Ангелов, Любен Денков, Георги Тошов, Иванчо Костов Ушетилски, Григория Иванов Гунчов и Боно Гунчов, жители на с. Горно Озирово, с пространство около 120 декара”. По-нататък се изреждат поименно собствениците на гори, ливади и ниви в посочената местност. Протоколът завършва така: “Настоящият протокол, съгласно чл.3 от Закона за горите, има сила на владетелен документ.” И така в три броя на “Държавен вестник” - 62, 63, 64 и 65 от март 1906 год. са публикувани общо 44 протокола, които дават право на владеене на ниви, ливади и гори. Лесничей Елисей Тричков, като добър държавен служител, надлежно е описал границите на имотите за горноозировчени. Сто години по-късно собственици и наследници на собственици на гори и земи в землището на село Горно Озирово, община Вършец, пишат писма до средствата за масова информация и жалби до Министерството на земеделието и горите, недоволни от възстановяването на имотите им: “Вече 6 години продължават подигравките с нас от управляващите и не ни връщат собствеността върху горите ни в стари реални граници. Въпреки че преди 2 години, след среща с експертите от Министерството на земеделието и горите в с. Горно Озирово, им представихме най-убедителното доказателство - броеве 62, 63, 64 и 65 на “Държавен вестник” от март 1906 год., където са описани границите и установени собствениците на горите в с. Горно Озирово. Обръщаме се към Вас за съдействие и решаване на проблема ни, за да се изпълни Законът. Прилагаме и копие от жалбата ни до министъра на земеделието и горите. За жалбоподателите и за контакти с нас: Димитър Тодоров Тодоров, Георги Димитров Георгиев.” А какво става на срещата в Г.Озирово през септември 2002 год. с експертите на агроминистерството, дошли тук заради жалбата на 141 собственици и наследници на гори, ниви и ливади. След предоставянето на владетелските документи, приложени към протокола от срещата, започва дългото време на чакането да бъде възстановена собствеността на горите в стари реални граници. Но нищо такова не се случва. Напротив, пишат хората в жалбата си до министър Дикме от 19.09.2004 год., през пролетта на тази година - 2004 год., им е казано, че нищо не може да се направи, че “такъв им бил късметът”. Но сегашните разпоредители с горите не стоят със скръстени ръце. Тези дни, възползвайки се от нуждите на хората да си набавят дърва за огрев от собствените си гори, се опитват по най-груб начин да принудят недоволните от възстановяването озировчени да кандисат с приемане на статуквото - собствеността в нови реални граници, като заплатят по близо една пенсия за забиването на колчетата. Отделни хора, на които им е била възстановена хубава чужда гора, са съгласни с предложението за нови реални граници. Към тях се присъединяват и такива, на които им е писнало да чакат, а им трябват и дърва. По-голямата част от хората обаче не са съгласни и искат да бъде спазен Закона за горите и те да им бъдат възстановени в стари реални граници.