Нови шансове за биоземеделието в България до 2020 г.

На фона на постоянно свиващото се и неконкурентно българско земеделие през последните две десетилетия, два сектора се отличават със завиден ръст. Това са зърнопроизводството и биоземеделието. Последното обаче стартира почти от нулата, така че все още не можем да говорим за сериозно присъствие в общата селскостопанска структура. Обработваните по биологичен начин земи засега са към 40 хил. ха или едва 1 процент от земеделските земи в страната.

И все пак, цифрите за напредък са красноречиви, твърди Стоилко Апостолов – управител на Фондация “Биоселена“, който участва в изработването на проект за нова стратегия за развитие на земеделието у нас.

От 2006-а, т.е. годината преди присъединяване на България към ЕС, до края на 2012-а имаме увеличение на броя на биологичните производители 9 пъти, аргументира се той. Става дума не за увеличение в проценти, както в останалите сектори на конвенционалното земеделие, а за почти 10 пъти ръст! От друга страна и земеделската земя, която се стопанисва по биологичен начин, е нараснала повече от 6 пъти. Така имаме поне един сектор, който се развива добре, макар все още всичко да не е блестящо. Защото биоземеделието е огледален образ на големите проблеми в българското земеделие като цяло.

Тенденцията е наистина обнадеждаваща. Само за последната година, 2012-а, биопроизводителите са с 90 на сто повече спрямо предходната, а земеделските биоплощи са нараснали с 60 процента спрямо 2011-та. През 2012-та оборотът на биопазара в България бележи ръст от 40 на сто на годишна база, продажбите в специализираните биомагазини са нараснали с 20 процента, в търговските вериги – с 50 процента, а електронната търговия с биопродукти се е увеличила два пъти. През настоящата 2013-а се очаква нов ръст на продажбите в този сектор с 25%.

Безспорно съществен дял в този бърз напредък имат европейските субсидии, които България получава от 2007 г. насам. Дотогава българското биоземеделие караше “на мускули” и гол ентусиазъм. Според познавачи, страната ни има огромен потенциал за развитие на този модерен и все по-търсен тип земеделие. Разполагаме с добре съхранени в екологично отношение и много плодородни земи, а също и с вековни земеделски традиции. Българските екологично отгледани култури са вече познати на световния пазар.


За момента хит са българските етерични масла, посочва управителят на “Биоселена”. – С розовото масло сме на първо място в Европа, а то е един много качествен и скъп продукт. Следва пчелният ни мед. България е може би на 4-то място в Европа по броя на сертифицирани пчелни семейства. Имаме не много на брой, но големи производители на биоплодове и зеленчуци, които също намират добър пазар. Водещи сме и по лечебни растения, диворастящи гъби и плодове като ягоди, малини, къпини и т.н. При тях сертификацията е сравнително лесна, тъй като имаме достатъчно големи и чисти природни територии, от които се събират тези растения.

Изключителен шанс за развитие на биологичните практики дава новата вълна на “позеленяване” в Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г.

Специална група от експерти и хора от бранша разработва в момента българската политика за най-добро използване на европейските пари за стимулиране на родното биоземеделие. Набелязани са няколко критични области за подпомагане. Една от тях е биологичното животновъдство. Досега допълнителни плащания за биоземеделие се получават у нас само в растениевъдството.


Новото, което предлагаме, казва г-н Апостолов, е да се въведе компенсаторно плащане и за биоживотновъдството. Тъй като един от проблемите в момента е този, че от общия брой на биофермите изключително малък е делът на животновъдните стопанства. От 2800 сертифицирани ферми и оператори за биопроизводство, само 18 са животновъдни, което е, мисля, около 0,6%. Известно е, че при биологичното производство се използва повече ръчен труд, който е по-скъп от машинния, плаща се допълнително за сертификация, използват се по-щадящи и по-скъпи препарати и т.н. Необходимо е тези допълнителните разходи и пропуснати ползи на биоземеделците да бъдат компенсирани. Ще дам още един пример – за отглеждането на една крава по конвенционален метод са необходими определени кв. метри площ вътре в обора. При биологичното животновъдство обаче се изисква доста по-голяма площ за едно животно, тъй като то трябва да има по-голяма свобода на движение. Стопанинът трябва съответно да разшири обора си или да отглежда по-малък брой крави по биологичен начин и за това е добре да бъде компенсиран.


Сред препоръките в новата национална политика по отношение на биоземеделието е да се използват евросубсидиите за преминаване от износ на биологични суровини към производство на крайни биопродукти. Защото в момента България изнася голямо количество биологични суровини, които се връщат на нашия пазар преработени и с недостъпни за българина “европейски” цени.

За мен е наистина много важно да започнем да изнасяме краен продукт, казва Стоилко Апостолов. Да изнасяме козметика, а не етерични масла или изсушени билки. Да изнасяме готови продукти, които са качествени, търсени и скъпи. Така родното биоземеделие ще стане много по-рентабилно. И си пожелавам най-накрая да се появи поне една позната българска марка биопродукти на световния пазар.

За да се наложиш на изключително конкурентния и отворен международен пазар не е достатъчно само да се произвежда много качествен продукт. Нужни са и големи инвестиции за маркетинг и реклама. А тук в България има да се прави наистина много. Европейските структурни фондове дават в това отношение някои възможности за подкрепа на конкурентоспособността, в това число и чрез пазарни проучвания и реклама. Те могат и трябва да се използват за популяризиране на българските биопродукти, смятат експертите в бранша. Друга тяхна препоръка е да се коригира един пропуск в досегашната политика за насърчаване на заетостта, която не включва сезонната работа в земеделието. А в това отношение биоземеделието би могло да бъде добър партньор, тъй като има нужда от доста ръчен труд./[url=https://fermera.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81/item/2173-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%88%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-2020-%D0%B3.html]fermera.bg[/url]