Дивият чесън (левурда) расте по влажни и сенчести поляни, богати на хумус, под храсти в широколистни гори и в планините. Силният му чеснов мирис се усеща още преди растението да е видяно. Листата и луковиците на дивия чесън се използват по същия начин, както на градинския, само че са значително по-лековити от него. Младите листа се събират през април и май, а луковиците - в края на лятото и през есента. Пресни листа от див чесън се нарязват на дребно и с тях се поръсват супи, сосове, салати и месни ястия.
Дивият чесън действа благоприятно на стомашно-чревната система. Той е много подходящ както при остри и хронични разстройства, така и при запек. След употребата му отпадат предизвиканите от стомаха сърдечни смущения, изчезват безсънието и високото кръвно налягане, намаляват оплакванията, предизвикани от атеросклерозата. Това растение е ценно кръвоспиращо средство, прочиства тялото и изхвърля болестотворните вещества, спомага за отстраняването на хронични кожни заболявания. Помага още при лекуване на ревматизъм, лишеи, циреи и труднозарастващи рани.