Пригответе се за старите железа на Евросъюза

20-07-2004 г. Много малко браншове в икономиката на България претърпяха такова развитие, както селското стопанство. Създаването на новите отношения, базирани на промяна на собствеността върху земята, друга организация на земеделското производство, динамичното влияние на пазарните процеси извадиха на бял свят редица проблеми, за разрешаването на които ще мине много повече време, отколкото се надяваха значителен брой от нашите политици. Целият кръг от проблеми е много обширен, но тук ще засегнем само един от тях - проблема с осигуряването на земеделските стопански структури със съвременна земеделска техника. Трябва да се отбележи, че българските правителствени институции с подкрепата на Европейскaта комисия демонстрираха най-висока ефективност имeнно при осигуряването на възможности за земеделците да получат действителен достъп до най-модерните технологии.Действителното въздействие на програмата САПАРД върху развитето и обновяването на техническата съоръженост на българското земеделие не се свежда само до еднократния финансов резултат от получените субсидии, а ще има много по-траен ефект върху цялостният подход на земеделските стопанства към решаване на основните икономически проблеми в светлината на бъдещата засилена конкуренция в рамките на единния европейски пазар. На специалистите е ясно, че САПАРД обхвана само част от действително работещите земеделски стопанства в страната. Други нямаха нито възможност, нито дори първичната финансова осигуреност и трябваше да решават своите проблеми от ръка с наличните доста стари машини или да търсят услуги отвън. Това в крайна сметка доведе и в бъдеще ще довежда до драматични пробиви в общата икономическа ефективност. Част от производителите направиха технологични компромиси със закупуването на евтина техника, но произвеждат машини, които освен че са ненадеждни, но и имат значително увеличени разходи по поддържането им, както и по разхода на горива и масла. В крайна сметка такива компромиси довеждат до понижаване на ефективността, а това в един силно конкурентен пазар не може да продължи дълго. Голямата опасност за нашето земеделие, в което тепърва ще тече процесът на преструктуриране, е липсата на действителни мерки, които да предотвратят възможността за провал на земеделските единици, произтичащи от компромисни и ненадеждни решения. За съжаление управляващите не дават сигнали, че искат и с механизмите, с които разполагат, да се преборят с тези вредни тенденции. Този проблем става по-остър след приключването на действието на програмата САПАРД, когато вече броят на земеделските стопанства, които ще търсят "временни" решения, ще бъде много по-голям. Нека вземем например тракторите. В началото на 2004 г. в страната реално са регистрирани - и да приемем работещи - 27 540 трактора, от които 24 964 са били на 10 години или по-стари! Това е плачевна картина! В най-развитите европейски страни такива трактори, независимо от характера на направените ремонти, се приемат за неизползваеми и чрез различни икономически мерки - стриктен контрол на емисиите, по-високи регистрационни такси и др., на практика се елиминира присъствието на толкова стари машини. Още по-трагично е положението с комбайните. Някои специалисти изчисляват загубите от липсата на качествени комбайни и достигат до драматични цифри. В момента редица търговски дилъри (забележете:не производителите) в страни като Германия, Белгия, Франция, Италия с упование гледат на нарасналите нужди на източноевропейските страни. Целта е да бъдат продадени максимален брой стари, употребявани машини и да се освободи място за новата техника.Тази забележителна активност се подкрепя от съответен брой фирми в България, за които този бизнес е много изгоден, защото не е свързан с никаква отговорност по отношение на гаранционно обслужване или някаква форма на техническа помощ. Да не говорим, че с цел да бъдат намалени регистрираните от машините моточасове на експлоатация и да се "вдигне" цената се правят всевъзможни технически трикове, които в крайна сметка увреждат повече машините, особено електронната част (най-вече за по-модерните в техническо отношение марки и машини). С приключването на действието на програмата САПАРД можем да очакваме нова вълна от внос на стари машини. ТАКА ЧЕ ДА СЕ ГОТВИМ ЗА СТАРИТЕ ЖЕЛЕЗА НА ЕВРОПА! Във връзка с това още по-остро стои въпросът с общата икономическа ефективност от целия цикъл земеделски работи.Проблемът е в това, че всякакви изследвания в тази област в страната имат много емпиричен характер, пък в областта на земеделието тепърва отново ще се отдава значение на икономическата ефективност, т.е. подготвените научни кадри тепърва ще бъдат потърсени да отразят на първо време защо в рамките на Европейския съюз ние не сме достатъчно конкурентоспособни, а на следващ етап очевидно ще се потърсят и по-ефективните препоръки за преодоляване на кризата, а криза може да се очаква, ако компетентните ни органи не се намесят с инструментариума, който притежават, т.е. по начина, по който се регулират тези процеси в Европейския съюз в рамките на действителна пазарна икономика. Проблемът с прибиращата техника - основно комбайните - е еднакво остър както за много остарелите машини, така и за внесените отвън машини втора ръка. Различията са несъществени, защото в крайна степен се получават същите ниски резултати. Просто в повечето случаи продадените машини втора ръка рядко са "рециклирани", както е обявено. В повечето случаи те са почистени и боядисани, но нищо повече. Тук само можем да скицираме основните проблеми: - Един нов комбайн от по-съвременните варианти почти няма технологични загуби от жътвата.Земеделците използват израза"не пилее". Дори и добре технически поддържана машина след 5-6 години експлоатация започва да има загуби от жътвата- в повечето случаи от 6-7 до 10 на сто. Не е необходимо човек да бъде много вещ в математиката, за да изчисли загубите в едно стопанство при среден добив от 350-400 кг от декар пшеница. Работата е в това, че много голям брой стопанства работят с машини на повече от 20 години и загубите достигат много повече от тези, споменати по-горе 6-7 процента. - Повечето от старите машини имат значително по-висок разход на гориво и масла. Говори се за значителни разлики. Най-модерните машини, които се продават на българския пазар - "Джон Диър" и "Клаас", имат разход на гориво при нормални жътвени условия под един литър на ожънат декар. Но старите машини, които се внасят, показват много различен резултат. Един 14-годишен "Клаас" вече има разход от 1,4 л на декар, без да споменаваме повишените разходи за масла. Нека пак повикаме на помощ аритметиката и изчислим какви пари допълнително трябва да плати един арендатор само заради това, че ползва стара машина. - Разходите за части и обща техническа поддръжка са значително по-високи за старите машини. По изчисления на списанието "Аграртехник" в Германия след седмата година за всяка машина разходите нарастват почти три пъти (!). - Все още представлява проблем да бъдат изчислени вредните емисии от тези стари машини, т.е. ние не правим този контрол, който се изисква от европейските стандарти. Контролно-техническите инспекции към МЗГ разполагат с достатъчен брой добри специалисти, но нямат достатъчно средства да осъществяват ефективен контрол и да прескочат чисто регистрационната си дейност. Колко стари машини са били спрени поради техническа непригодност? - Има ли начин да се изчислят загубите от пожари в полето, възникващи всяка година, причинени от стари и зле поддържани машини. Много малко от тези машини са действително застраховани, освен задължителната гражданска отговорност, за която много стопанства се изхитрят също да не плащат. - България е в умерено-континенталния климатичен пояс и нашите жътви са кратки, т.е. изискват се героични усилия със стара и бавна техника да се прибере целият добив. Но драстичните закъснения са налице - старата машина не може да надхвърли по магически път възможностите си - и загубите стават още по-фрапиращи. Така изложените аргументи отразяват само част от проблемите. А какво е при тракторите? - Изложените по-горе най-типични проблеми важат в още по-голяма степен за тракторите . Можем да го подчертаем по-остро - някои разлики - за горива и масла, вредни емисии и пр., са направо убийствени. Тук обаче възниква друг основен проблем. Използването на стара и неефективна техника налага и приложението на прикачен инвентар, който е бил актуален през 60-те и 70-те години. Правят се огромни компромиси по отношение на качеството на основните обработки на земята - оран, дисковане, сеитба, което неминуeмо влече до ниски добиви. Какво е необходимо да се направи: - Да бъде преустановен вносът на земеделска техника втора употреба за машини с над 5 години от датата на производство. Митниците могат лесно да контролират този процес и всякакви опити за подвеждане, тъй като основните световни производители могат да предоставят информация кога една машина действително е била произведена. Чрез системата на митническо облагане, както е направено с автомобилите, ще може да сложим бариера пред старите железа. - КТИ да получи достатъчно финансово-технически възможности да контролира машините, излизащи на полето. Още веднъж трябва да се подчертае, че това в никакъв случай не нарушава духа на свободното предприемачество и принципите на пазарната икономика. Всички изисквания, съществуващи по техническия контрол на използваната техника в земеделието в Европейския съюз неминуемо ще важат и при нас и колкото по-рано толкова по-добре, трябва стъпките в тази насока да бъдат направени сега, без отлагане.