Микотоксините в селското стопанство

[B%]Проф. Д-р Уте Шнурбуш, Лайпциг,
Хаген Росман[%B]
Както показва практиката, храната заразена с микотоксини може да доведе до значително намаляване на плодовитостта и продуктивността на отглежданите животни. Вредата не е единствено от очевидните и клинично проявени заболявания, предизвикани от големите дози микотоксини. Намаляването на плодовитостта може да бъде предизвикано и от продължителното и в малки дози внасяне в организма на вредните съединения. Отрицателно влияние оказват микотоксините зеараленон (Fusarium), дезоксиниваленон (DON), токсините Т-2 (Fusarium), и охратоксин А (Aspergillus,Penicillium). Тъй като са токсични за организма, те поразяват черния дроб и бъбреците, което се отразява негативно на цялата обмяна на веществата, кръвообръщението и на имунните процеси. Нито агротехническите мерки, нито контролът за съдържанието на микотоксини във фуражите може напълно да предотврати постъпването на тези вредни съединения в организма на животните.

МИКОТОКСИКОЗАТА Е ДОКАЗАНА
Намаляват ли препаратите-адсорбенти отрицателното въздействие на микотоксините? Разбира се направените опити в действащата ферма нямат претенциите за научно изследване, но целта на стопаните била да проверят дали е възможно с помощта на подобни препарати да се подобрят показателите за плодовитост и възпроизводство при свине-майки, при които е имало проявена микотоксикоза.
Саксонската ферма „Кодерсдорф“ има 2400 свине-майки с различен произход (местна селекция). От втората половина на 2009 година за получаване на ремонтни животни се използва сперма от нерези на племенната станция DanZuchtEbern. Така от началото на 2010 г. започват да се раждат хибридни прасета.
Преди началото на опита в стадото е открита хронична микотоксикоза (DON, охратоксин А). В кръвта на свинете-майки са открити микотоксини в количества, достатъчни за да се прояват вредните влияния. Намаляват стойностите на такива показатели като големина на котилото, брой на живородените и отбити прасета в едно котило, тегло на отбитите след 3 седмици бозаене прасета. Намалява и млечността на свинете-майки.
Открити са отклонения от нормалните параметри, характеризиращи работата на черния дроб и бъбреците. При малките през първата седмица след раждането се установява диария, предизвикана от клостридиум. Не помогнало и ваксинирането на свинете-майки.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ТЕСТОВЕ
Като адсорбент в Кодерсдорф използвали „Клинозан“. В този препарат влизат две активни вещества: специално обработен алуминиев силикат, който адсорбира токсините и екстракт от дрожди с високо съдържание на нуклеотиди, които подпомагат възстановяването на тъканите (например клетките на черния дроб). В концентрация до 0,5 на сто препаратът се прибавя към храната на кърмещите свине, до 25-ия ден от бременноста и след 80-ия ден. В междинния период от бременността Клинозан не се дава на прасетата от финансови съображения. Експериментът се е провел от август 2009 год. до ноември 2010 г., т.е. 14 месеца. Плодовитостта на свинете-майки се оценява от януари 2009 г. до октомври 2010 година. Първата половина на 2009 г. се отчита като контрола. За същия период (до ноември 2010 год) се отчита и теглото на отбитите прасета. Освен това при 446 котила се регистрира и теглото на прасетата при раждането (110 котила без адсорбент и 336 такива, при които се прилага на адсорбент).

ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ
Какви бяха резултатите? Доказано е положителното въздействие адсорбиращите микотоксините препарати върху продуктивността на свинете-майки. Броят на малките в котилата в периода от май до октомври 2010 год. нараснал средно с 1,8 прасета в сравнение с първата половина на 2009 година. Броят на жизнеспособните прасета в котилото също нарастнал с 1,4 , а броят на отбитите прасета – с 0,9. (виж таблицата). Броят на отбитите прасета във всяко котило на фона на използването на адсорбент се увеличава. Същото се отнася и за прасетата и за свинете-майки. Но при прасетата ефектът е по-силно изразен.
- Ремонтни животни от нова популация.
Увеличава се и броя на отбитите прасета от свиня-майка за година. Първоначалното ниво на този показател бил отчайващ – 23,3 и 23 съответна за първата и втората половина на 2009 година. В периода май-октомври 2010 стойностите достигнат до 25,8 прасета: от момента, в който на свинете-майки са започнали да дават адсорбент, броят на отбитите прасета нарасва с 2,5 за година.
Увеличи се и млечността на свинете-майки, което се отрази на теглото на малките в котилото в момента на отбиване. През август 2009 г, когато едва започва прилагането на препарата, теглото на отбитите прасета нарасва и тази тенденция се запазва до декември 2009 г. Изходното данни бяха осреднени – теглото на котилото при отбиването е 55,5 кг (юли, 2009) и постепенно живото тегло нарастна до 63 кг. (декември 2009). По време на експеримента по подобен начин нараства и средното тегло на отбитите прасета. Към септември-ноември 2010 година то достигнало 6,05 кг., като минималното тегло 5,63 кг е измерено в периода май-август 2009 год., т.е. Преди да започне прилагането на адсорбента.

ПО-ДОБРО ЗДРАВЕ
Рязко се увеличило и млекоотделянето при свинете-майки. Преди началото на опита с приемането на адсорбент, пред първата седмица след опрасването някои двойки от цицките – предни, задни или в средата били вяли и отделяли малко мляко. Освен това се открива и изменение в консистенцията на фекалиите на прасетата. Преди това изпражненията били сухи и твърди, особено при свинете-майки в крайната фаза на бременността и в кърмаческия период. По време на опита те постепенно стават по-меки и накрая се нормализирали. Нормализират се и показателите на кръвта, включително и чернодробните ензими.
На фона на повишената млечна продуктивност се подобрило здравето и на малките: след въвеждането на комплексна ваксинация на свинете-майки вече не се наблюдава диария при малките.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Опитът с използването на адсорбенти на микотоксини позволи да се направят следните изводи:
- Проблемът с намалената продуктивност в следствие на хронична микотоксикоза, предизвикана от DON и охратоксин А, може да бъде решен.
- Адсорбентът влияе на млечната продуктивност на свинете-майки. Освен това бързо се увеличава живото тегло на прасетата към момента на отбиването и броят на отбитите прасета в котилото.
- 4 месеца след началото на храненето с адсорбент се увеличава броят на прасетата в котилото и броя на живородените прасета. Тъй като опрасилите са в този момент свине-майки са започнали да приемат препарата на етап оплождане, може да се направи извода, че намалява ембрионалната смъртност. Това води и до увеличаване на размера на котилото.
- Пълното действие на адсорбента се проявява 6 месеца след началото на неговото прилагане. Продуктивността на свинете-майки се увеличава до година след началото.
- Положителното действие на адсорбента се проявява в нормализиране на стомашната микрофлора. Може да се предположи, че той се свързва и с други вредни вещества в стомаха (амоняк, сероводород, биогенни амини).
- Другите положителни страни: подобряване на здравето на прасетата и повишаване на техния имунитет. Ваксинирането на свинете-майки отново започва да дава резултати.
Имайки положителният опит, стопанството продължава да използва адсорбент. Разходите за това са 18 евро за свиня-майка годишно, което по думите на собствениците напълно се компенсира от повишаването на продуктивността.
[url=https://www.fermera.bg/%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/item/605-%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE.html]От fermera.bg[/url]