Евродепутатите настояват за изравняване на директните плащания

[B%]Албена Филипова[%B]
Евродепутатите настояват за изравняване на директните плащания в страните – членки. Те са категорични, че различията в нивата на финансиране от ЕС за земеделските производители от различни държави трябва да се намалят в по-кратък от предложения от Европейската комисия срок. Решението е записано позицията, гласувана в Европарламента. В нея се казва, фермерите не трябва да получават под 65% от средните плащания за ЕС до 2020 г. Това обаче ще облагодетелства държаните, които тепърва ще влязат в общността. По този начин България и Румъния пак ще останат най-необлагодетелствани по отношение на компенсаторните плащания, чийто пълен пакет ще получат през 2016 г. Прието бе и предложението всяка страна публично да оповестява имената на кандидатите, които са получили финансова подкрепа от ЕС, а собствениците на земи, върху които са изградени летища и спортни клубове да се вкарат в списък, който автоматично ще ги лишава от субсидии. Изключение ще има само за онези от тях, които успеят да докажат, че земеделското производство формира значителен дял от доходите им. Всяка държава - членка ще може да разширява така наречения „Черен списък”. За да стимулират младите земеделски стопани, депутатите приеха те са получават 25% допълнителни плащания за площи до 100 хектара.
За да осигури стабилност в доставките на висококачествени храни за потребителите от ЕС и да гарантира същевременно по-добра защита на околната среда, „зелените мерки” стават задължителни в новата селскостопанска политика. Депутатите приеха, че 30% от националните бюджети за директни плащания трябва да бъдат зависими от задължителните мерки за „екологизиране”, но подчертаха, че тези мерки трябва да бъдат по-гъвкави и да се въведат постепенно. Решението има за цел да осигури подкрепа на фермерите по отношение на пазарните предизвикателства и постигане на баланса между сигурност на доставките и подобряване защитата на околната среда. Това е първата реформа на общата селскостопанската политика на ЕС, в която парламентът участва като пълноправен законодател успоредно със Съвета на ЕС. Счита се, че приетите механизми в новата аграрна политика, която ще влезе в сила от 2015 г., ще гарантират повече обществени блага на гражданите. Тя трябва да бъде по-малко бюрократична и по-справедлива за стопаните, като същевременно ги улеснява при справянето с кризисни ситуации. По думите на председателя на комисията по земеделие Паоло де Кастро това е договорената позицията при воденето на преговори за окончателния вид на законодателството с държавите членки.
Парламентът подкрепи планираното от Комисията ограничение за директните плащания за всяко отделно стопанство до 300 000 евро. Това означава, че крупните зърнопроизводители в България ще се радват на милиони левове субсидии за предпоследна година, тъй като компенсаторните плащания ще се прилагат и през 2014 г. Гласуваните правила обаче, няма да се прилагат за кооперациите, които преразпределят плащания към своите членове.

За да могат фермерите да се справят с нестабилността на пазара и за укрепване на позицията им при договарянето на цените, техните организации трябва да притежават нови инструменти. Те трябва да могат да договарят от името на членовете си цени на суровини, материали и доставки, заявиха депутатите. Тези правила не трябва да „водят до образуване на картели, но силните организации на производителите ще позволят на земеделските стопани да се измъкнат от икономическата си зависимост и ще им гарантират приличен стандарт на живот, заяви докладчикът за организацията на пазарите Мишел Дантен.

За да се гарантира, че изтичането на срока на квотите за мляко няма да доведе до хаос в отрасъла, депутатите предложиха фермерите от млечния сектор да получават най-малко три месеца финансова подкрепа. Тя ще се предоставя целево на онези от тях, които доброволно намалят производството си с най-малко 5%. Така свръхпроизводството на суровината ще бъде контролирана. Предложенията за удължаване на млечни квоти, които приключват през 2015 г., бяха отхвърлени в залата.

Европейският парламент наложи вето върху планираното премахване на квотите за захар през 2015 г., така че производителите на цвекло да бъдат подготвени за либерализацията на сектора през 2020 г. Правата за засаждане на лозови масиви също следва да бъдат удължени поне до 2030 г. Депутатите подчертаха необходимостта да се намали бюрокрацията и да се гарантира, че санкциите за нарушаване на правилата са пропорционални.

Трябва да намалим времето, необходимо на фермерите за подготовка на документи. Държавите членки могат да създадат процедура за заявяване на интерес за земеделски помощи, която да обхваща период от няколко години, така че да не е нужно земеделските производители да се регистрират всяка година, а единствено когато има промени. Окончателният вариант на новата обща селскостопанската политика на ЕС ще бъде приет за първи път съвместно от Европейския парламент, ЕК и Съвета на земеделските министри на държавите членки.

[B%]Нова мярка ще подпомага биофермери[%B]
Биоземеделци предлагат в новия програмен период на общата селскостопанска политика на ЕС да влиза специална подмярка „Биоземеделие”, която да включва подпомагане за модернизиране и доизграждане на производството при фермерите, които произвеждат екологично чисти продукти. Това съобщи Албена Симеонова, член на управителния съвет на асоциация „Биопродукти. Тя коментира, че няма конфликт между асоциациите на биоземеделците и зърнопроизводителите, които няколко седмици си разменяха декларации. Едните се опасяваха по-големите да не изчерпат средствата по мярката, другите пък, категорично опровергаха подобни опасения и подкрепиха колегите си. Според изменената на наредба 11 се запазва правилото биопроизводителите да имат предимство при кандидатстването за субсидии за агроекология. Радетелите за запазване на природата и екопродукцията настояват да се осъществява реален контрол, който да гарантира въвеждането на междинни култури. За следващия период на новата селскостопанска политика биоземеделците настояват 50% от средствата на европейския земеделски фонд да отиват за Програмата за развитие на селските райони.
Субсидиите за памук у нас си поделят 7 стопани
Производството на памук ще бъде субсидирано, реши Еврокомисията. Влакнестата култура вече е включена в схемите на държавните помощи, а становището е публикувано в регистъра на държавните помощи на ЕК. Началната дата за кандидатстване е 1 април 2013 г., а помощта ще прилага до 31 декември 2013 г.
Тъжното е, че у нас са останали едва седем памукопроизводители, които събират продукция от около 4000 дка. Черната статистика съобщи за „Гласът на фермера” Димитър Костадинов, който миналата година отгледа над 2000 дка от пухкавата култура в полетата около Димитровградско. По-миналата година в бранша са работели около над 20 души, днес последните мохикани вече се броят на пръсти. Отказали са се, заради високата себестойност на културата, малките субсидии и ниските изкупни цени.
Производствената цена на килограм памуков цвят миналата година е била около 1,20 лв., а изкупната - 0,90 лв., казва Костадинов. Това е една от най-трудоемките култури у нас, които се прибират предимно ръчно. Един човек може да събере около 20 кг дневно.
В България през 60-те години на миналия век памук се е отглеждал на над 1 млн. декара, разказа Костанидов. Тогава страната ни е заемала 17 място място в света по производство на памук и първо в Европа. След промените през 1989 г., памуковите плантации в страната рязко са спаднали. През 2001 г. са били засети 147 000 дка, които намаляват през 2009 г. до 7 000 дка, а през 2012 г. – до 4 000 дка.
[url=https://fermera.bg/]От в. "Гласът на фермера"[/url]