[B%]гл. ас. Таня Иванова, отдел „Овцевъдство”, ИЖН – Костинброд[%B]
През миналите години беше направено експериментално изпитване на два продукта, нови за българския пазар, които се прилагат за първи път при млечни овце. Целта беше да се установи техния ефект върху млечната продуктивност.
На първо място това е протектираният соев шрот SOYPASS. Защитата на соевия протеин се изразява в реакция на свързване на ксилозата с протеина. По този начин се блокира свързването на протеазния ензим. Това прави протеина устойчив на търбушните микроорганизми, като в същото време усвояването му в същинския стомах и тънките черва е както при традиционните шротове – ниското рН денатурира молекулата на соевия протеин и отстранява блокиращото действие на ксилозата.
В експеримента са включени две групи (контролна и опитна) по 20 овце от Синтетична популация българска млечна овца от стадото в ИЖН – Костинброд. Животните бяха изравнени по възраст, лактация, млечност и тип на раждане. Продължителност на опита е 180 дни, с подготвителен период - 15 дни преди оагването, контролирането на млечността се извършваше през 15 дни за стандартен 120 дневен ден период.
Овцете от опитната и контролната група по време на експеримента бяха хранени с дажба с обем от 4,3 кg. Обемистите фуражи – люцерново сено и царевичен силаж, бяха съответно 1,3 kg и 2,0 kg, а количеството на концентратната смеска 1,0 kg на овца майка. Съставът на концентратната смеска на двете групи се различава по това, че опитната група получаваше по 7,5% Soypass и 7,5% слънчогледов шрот, а контролната – 15% от традиционния шрот. Останалите компоненти – царевица, пшеница, тритикале и фермодил са в едно и също процентно съотношение.
Ефектът на Soypass върху количеството на млякото за деня на контролата е категоричен. С изключение на първата бозайна и последната дойна контроли при опитните овце се наблюдава тенденция за по-високи стойности на млякото при всички контроли, като на първа и трета дойни контроли разликите са статистически достоверни (1,26 л. и 0,98 л.) (P0,05). Разликата в млечността за контролирания 120 дневен стандартен доен период на опитните овце в сравнение с контролните също е статистически доказана (105 л. и 87 л.) (P0,05).
Съдържанието на млечната мазнина и сухо вещество през различните периоди на лактацията съответства на нормалните стойности за овче мляко и е със статистически доказана тенденция за по-високи стойности при контролните животни (P0,05; P0,01). Достоверна е тенденцията за по-висок протеин в млякото на опитната (P0,05; P0,01). Тези резултати отговарят на съвременните тенденции за производство на млечни продукти с ниско съдържание на мазнини и високо – на протеин.
Получените резултати налагат извода, че установената достоверно по-висока млечност за стандартен 120 дневен доен период при експерименталните животни (105 л.) може да се обясни с влиянието на защитения соев шрот SOYPASS в дажбата.
Вторият продукт е фуражната добавка BETAFIN S1. По своята същност това е 96% Betaine anhydrous – аминокиселината е със 100% естествен произход. Бетаинът доставя метилови групи за трансметиловия цикъл при синтеза на протеините. Целта на изпитването е да се установи дали съхранената в организма енергия ще увеличи млечната продуктивност.
Условията на експеримента е аналогичен на този при предходния опит.
Овцете от опитната и контролната група бяха хранени с дажба с обем от 3,93 кг. Обемистите фуражи – ливадно сено и царевичен силаж, бяха съответно 1,32 кг. и 1,87 кг., а количеството на концентратната смеска 0,74 кг. на овца майка.
Съставът на концентратната смеска на двете групи се различава по наличието на 0,2 % Betafin S1 в смеската на опитните животни. Останалите компоненти – царевица, ечемик, слънчогледов шрот и пшенични трици са в едно и също процентно съотношение.
Ефектът на Betafin S1 върху количеството на млякото за деня на контролата е отразен от формата на лактационните криви. При опитните овце се наблюдава тенденция за по-високи стойности на млякото при всички контроли. Разликата в млечността между опитната и контролната групи е под 10% в началото, след това тя нараства и достига до 25% при последната дойна контрола. Наблюдава се тенденция на задържане на млечността и по-високи стойности при експерименталните животни, което може да се обясни с влиянието на Betafin S1. Млечността за контролирания 120 дневен период показва 11% повече мляко в полза на овцете получавали Betafin S1 (133 л. и 119 л.).
Съдържанието на млечна мазнина, протеин и сухо вещество през различните периоди на лактацията съответства на нормалните стойности за овче мляко. Betafin S1 не оказва достоверен ефект върху състава на млякото, т.е. няма определена тенденция между двете групи.
Получената по-високата продукция, респективно по-високи приходи от опитните овце, компенсира разходите за Betafin S1.
Получените резултати налагат извода, че установената тенденция на задържане на млечността в края на дойния период и по-високата млечност за 120 дневен доен период при експерименталните животни може да се обясни с влиянието на фуражната добавка BETAFIN S1.
[url=https://fermera.bg/]От в. "Гласът на фермера"[/url]