Големият спор за парите

Десният бряг на река По в Горна Италия не е лошо място, където да се замислим, какво всъщност държи Европа обединена. Първо, ландшафтът там е прекалено скучен и не разсейва никого. Второ обаче по високия насип на дигата горе е прокарана колопътека, която е обозначена на два езика: на италиански и на словенски. Долу, върху пътепоказателната табела, може да се види следният надпис: „Спонсориран със средства на ЕС”. А река По тече най-малко на 200 километра от границата със Словения. Следователно словенците на тази колопътека би следвало да се броят на пръсти едва ли не.
Пистата край По всъщност е част от колоездачен път, който започва от Кадис в Испания и през Италия и Словения води до Атина. Като част от една „трансевропейска транспортна мрежа” той би следвало да помага в представянето на „конкурентоспособността за растеж и заетост”. Растежът и заетостта са всъщност целите на всички европейски страни заедно и общата политика, върху която в бъдеще ще трябва да се съсредоточи вниманието. Но някои разходи подхвърлят на дело въпроса, дали милиардите на ЕС всъщност се влагат на правилното място. Вероятно дори многобройните италиански колоездачи си мислят върху въпроса дали наистина едно двуезично обозначение върху табелите има смисъл за растежа и заетостта, или пък дали Общността не би могла да харчи по друг начин парите си, да речем, за да се намали поне отчасти високата безработица сред италианските младежи. В края на краищата Италия е нетен кредитор (или донор) като Германия или Франция, внася в касата на ЕС повече пари, отколкото тегли след това от там.
Учените също са скептични дали регионалното подпомагане от ЕС (структурните фондове), които заедно с разходите за земеделие съставляват 4/5 на досегашния бюджет на ЕС, стимулират икономическия растеж. По-често сега се цитира една разработка на Центъра за европейски изследвания, направена по поръчка на Федералното министерство на финансите на ФРГ. Една оценка на 3600 отделни проекта показа, че при критично отношение до 63%, при оптимистично отношение само 22% на мерките доведоха до дългосрочен ефект на растеж. Други изчисления говорят също за 20%. Изглежда, че нещата стоят така, сякаш поощренията изтичат в празно пространство. Особено в Южна и Източна Европа (натам се отправя голямата част от структурните помощи) по-скоро консумира повечето пари от ЕС, отколкото да ги инвестира.
Разбира се, че такава дискусия се води и за помощите в аграрната област. Много учени се изказват отдавна за един „контролиран планиращ полет” надолу, за намаляване на директните плащания. Ние от списание DLG-Mitteilungen също бяхме до началото на преговорите по бюджета твърдо убедени да има една пауза за поемане на глътка въздух и след това да преживеем драстично съкращаване на аграрния бюджет. Не на последно място много земеделски производители заложиха в плановете си за бъдещето отчетливо по-ниски субсидии. При аграрните помощи също има една междинна цепнатина между „потребление” (доходи) и „инвестиции”. В неизгодно структурираните области на ЕС те помогат всъщност на пазара да преживяват неконкурентоспособните стопанства и за отлагане на обезлюдяването на селските райони. На по-добре позиционираните стопанства директните плащания правят възможен също и бързия растеж (или поне го подсигуряват). Разбира се, всички фермери получават с удоволствие тези пари; тук и там заговорва и съвестта. Но по-добре ли би било парите за земеделие да потънат в структурните фондове? Не. ЕС трябва да формулира своите задачи и разходи по съвсем нов начин. Но за това днес неговата сила не достига.
Това, което се питат колоездачите и учените, дискутираха на 22 и 23 ноември държавните и правителствените ръководители на страните членки. В началото без успех. При този първи опити да се сближат трите лагера, които се сформираха на тема „Финансиране на ЕС”, пропаднаха.
Част от лагерите оформят т. нар. „Приятели на кохезията”. Тук заедно с всички нови страни членки стои Испания. Кохезия означава партньорство, единство и при разходите на ЕС става въпрос преди всичко за това да се изравнят условията за живот в Общността. Графиката потвърждава, че икономически по-малко силните страни от Юга и Изтока на ЕС печелят най-много от тези пари. Затова те изтикват най-отгоре значението на кохезионните средства за растеж и заетост.
Тези пари, които досега съставляваха почти една трета от общия бюджет на Общността, осигуриха напредък в изграждането на инфраструктурата на тези страни. Днес от Берлин до Варшава може да се пътува по аутобан - там, където допреди немного години имаше смъртоносно опасно шосе. Но допринасят ли като лост милиардите на Европейския съюз и в бъдеще да се увеличи устойчиво промишленото производство? Не е ясно.
Затова приятелите на кохезията имат силни противници в другите страни членки на ЕС. Наричат ги „Приятели на по-добра политика на разходите”. Тази група от страни се води от Германия, Франция и Великобритания. Тяхната цел е не само едно ефикасно използване на средствата на ЕС за един „умен растеж” (каквото и да означава това), но също така и ограничаване , съответно дори намаление, на техните публични разходи за Европа. Не е случайно, че двете конкуриращи се групировки твърде припокриващо се са нетни донори и нетни реципиенти в ЕС.
Отчасти напряко на тези две основни позиции лежат представите за аграрната политика. Франция, въпреки че иска да пести от общия бюджет, заплаши с вето в случай на съкращаване на разходите за земеделие; също Испания,Австрия и Ирландия се съпротивляват срещу съкращения. В Германия министърката на земеделието Илзе Айгнер се закачи за френските аграрни претенции и знаеше при това съвсем точно, че в собственото си правителство няма да може да прокара такива искания. Великобритания, Дания и Швеция винаги са били за драстични съкращения.
Общо говорим за 1 билион евро (1000 милиарда евро) за периода 2014-2020 г. Основа на преговорите е първоначално представеното през 2011 г. и през юли 2012 г. и др. напасвано предложение заради междувременно взетото решение за присъединяване на Хърватска към ЕС на Европейската комисия (виж графата „Ком.” в таблицата). Тя се изказа за един наистина съвсем леко завишен, но в продължение на седемте години номинално константен бюджет. Абсолютно следваше с почти 50 млрд. евро през седемте години (директни плащания и развитие на селските райони) земеделието да се обезкърви най-силно. Въпреки това само умерено повишение на разходите не се размина с един трик: 60 млрд. евро бяха запланувани извънбюджетно.
1033 млрд. евро означава 1,08% от Брутния национален продукт (БНП) на страните членки на ЕС. Но това не означава, че тази сума наистина ще бъде изразходвана. ЕС прави разлика между „Задължения” и „Плащания”. Първите дават рамката за положителните отговори за една година, дори да става дума за многогодишни проекти или парите ще бъдат изразходвани в следващи години. Плащанията обаче се отнасят за една единствена година. За тях Комисията предложи последно 988 млрд евро, това означава 1,03% от БНП. Ако (преди всичко и в Германия) иде реч кои разходи на ЕС би могло да бъдат достигнати, тогава с това се имаха предвид задължения за 960 млрд. евро. Между другото средствата на ЕС често не се изчерпват напълно.
Преди срещата на върха на ЕС президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой представи предложение, което той промени още един път по време на преговорите (това ще прочетете във втората част на материала Ромпой II). Съкращения за общо 80 млрд. евро спрямо предложенията на Комисията трябваше да станат изходна точка за по-нататъшните разговори (в общ поглед 60, съответно 39 млрд. евро - тези, които Комисията, в случая Ван Ромпой искаха да водят извън бюджета, не бяха взети под внимание). В областта на земеделието прави впечатление, че обхватът на директните плащания едва се докосва. До 2020 г. те трябва да се повишат до 90% от средното за ЕС равнище. Това радва преди всичко хората от прибалтийските държави и означава по-малки съкращения на евро за хектар при повечето от останалите. Развитието на селските райони напротив, трябва да бъде здраво затегнато „около врата”. Австрия, Италия, Финландия, Словения и Люксембург, които са особено засегнати от това, би следвало да получат всички взети заедно 2,7 млрд. евро като изравняване. Тези пари също липсват на останалите. 2,8 млрд. иска Ван Ромпой да изтегли като кризисен резерв при необходимост от директните плащания. Една модулация от до 15% би следвала да е възможна в двете посоки (значи също повече директни плащания за сметка на развитието на селските райони). За въвеждането на таван на плащанията страните членки би следвало сами да решават.
Ако ставаше дума само за пари, можеше да се запитаме: защо е необходима тази горчива дискусия? Измерени спрямо БНП на отделните страни разходите на ЕС са наистина „Peanuts” (фъстъци). Между последното компромисно предложение на президента на Европейския съвет и представите за пестене на Ангела Меркел има най-много 30 млрд евро. Но става дума за нещо повече от пари. Бюджетът на ЕС се е превърнал в политически символ на пътя на обединена Европа, т.е. на въпроса дали ни е необходима повече или по-малко Европа.
Как ще продължи нататък? Вероятно през януари или през февруари ще бъде решено от държавните и правителствените ръководители и Европарламентът, който не участва в преговорите, а всъщност има право само да каже „да” или „не”, ще се съгласи със скърцане на зъбите. За детайлите на аграрната политика, както и за изграждането на т. нар. Greening (зелените практики) ще остане съвсем, съвсем малко./Томас Пройсе, DLG-Mitteilungen

От в. "Гласът на фермера