Още 4-5 години без пари и българската селекция на пшеницата ще умре

[B%]- Проф. Ценов, учените в Англия работят върху нова селекция на пшеница, от която очакват добиви от 2000 кг от дка. (20 тона от ха)? Как ще отговорят на това предизвикателство?[%B]
- Поради климатичните и природни условия, в Англия нормално получаваният добив е около 10-12 тона пшеница от хектар, а средния за страната е около 8,5 тона от хектар (850 кг/дка). В селекционните опити колегите достигат до добиви от 18-20 тона от хектар. Затова смятат, че биологичният потенциал на пшеницата е този и той би трябвало да бъде реализиран и при фермерите.
[B%]- Експерти предвиждат, че до 2-3 десетилетия, трите най-важни за изхранването на населението на земята зърнени култури – царевица, ориз и пшеница, ще бъдат отглеждани все по-рядко. Ще се справят ли учените с решаването на проблема?[%B]
- Мисля, че добивите от основните зърнени култури, от които сега в световен мащаб се получават около 1700-1900 млн. тона, от които царевицата е около 830-850 млн. т, пшеницата - 650-700 млн. т, а оризът - 430-450 млн. т, в някаква степен ще бъде запазено. Периодът от 20-30 години е доста дълъг, за да бъде коментиран детайлно. По прогнозни данни на Министерството на земеделието на САЩ в следващата десетилетие, до 2022 г., се очаква производството на пшеница да нарасне с около 8 %. Това означава, че ще бъде надмината границата от 700 млн. тона, която обезпечава продоволствената сигурност на населението на планетата.
[B%]- От къде ще дойде увеличението?[%B]
- Повишението на обемите произведена реколта от пшеница ще се реализира от нарастване на засетите площи с около 3 % и около 5 % на добивите. Предполагам, че подобни анализи има и при другите култури. Още повече, че при ориза и особено при царевицата, селекцията е почти два пъти по динамична и ускорена от тази на пшеницата. В САЩ вече се постигат реални добиви при царевицата от около 20 тона на хектар. Там се произвежда около 37 % от световното количество. Освен това, през последните 5 години производството е увеличено с около 6 %, което за толкова къс период е впечатляващо. Големият проблем е как в бедните страни да се получават повече продукция! И сега те получават с пъти по-ниски добиви, не само поради климата, но и заради липса на достатъчно финанси. Например в Северна Африка, благодарение на селекция през последните 50 години добивите от пшеница са повишени около 2,7 пъти (Зелената революция). Въпреки това в този регион ежегодно се внасят големи количества пшеница, защото не достига.
[B%]- Колко допълнителни средства са необходими, за да могат селекционерите на пшеница и слънчоглед да правят нужните анализи и нови разработки?[%B]
- Трудно е да се направи моментен анализ на необходимите суми. Липсата на съвременна апаратура за анализи и тестове за селекцията е един от проблемите. Финанси са необходими и за организиране на екологични опити. Това е изключително важно в контекста на глобалното затопляне. При селекцията на слънчоглед големите фирми отглеждат две поколения годишно, както е в Южна Америка, където има „обърнат” сезон. Това географско предимство допълнително ускорява селекцията неимоверно много. При пшеницата конкуренцията на чуждестранните сортове вече е голяма и според мен са необходими допълнителни средства в размер на 600-800 хил. лева годишно, за да бъде организирана по-мащабна селекция, която адекватно да отговори на новите предизвикателства. Големите проблеми по които трябва да се разшири работата, са сушата, устойчивостта на зърнените култури на болести и неприятели и естествено - качество на зърното.
[B%]- Къде попада акцентът в работата Ви?[%B]
- Работим в посока към създаване на сухоустойчиви сортове, но има още какво да се желае. През последните години разработките и селекциите на Добруджанския институт все повече се търсят у нас. Вече можем да се похвалим с наши зърнени култури, които по-добре понасят сушата и високите температури. Нужно е обаче, да се повиши толерантността. Стопаните търсят по-продуктивни пшеници, но трябва да знаят, че колкото повече се увеличават добивите, толкова по-трудно се постига устойчивост на студ, сухоустойчивост.
[B%]- Какви са основните проблеми пред българските селекционери и пътища за решаването им, за да бъде науката в полза на земеделските производители?[%B]
- Основните проблеми са финансови. Има кадрови потенциал на високо професионално ниво, има организирани лаборатории и опитни полета, които работят, но няма съвременна апаратура за анализи, която да дава допълнителна информация за селекцията. Почти липсват консумативи дори за старата апаратура да работи „нормално”. Парадоксално е че в научни институти, в които не се прави селекция на житни култури има топ апаратура, която по принцип не се използва рационално. В случай, че това състояние продължи 3-5 години, родна селекция на пшеница няма да има. Мултинационалните фирми, които правят селекция, започнаха вече да изтеглят професионалистите при тях, както това се случи преди 5-6 години с най-добрите ни специалисти по слънчогледа. Няма стратегия при житните, които са култури на микроклимата и чрез родна селекция по-ефективно ще бъдат преодолени температурни и други аномалии на климата.
[B%]- Какви количества семена за посев се произвеждат в ДЗИ – пшеница и слънчоглед, от кои сортове и достатъчни ли са за обезпечаване на сеитбата?[%B]
- Количествата базови семена, които се реализират на пазара в страната са около 1800-2500 тона ежегодно. Това е достатъчно за нуждите на страната, за да няма недостиг на семена. При размножителен коефициент от 15 (от едно зърно се получават около 15 семена, през следващата година), след две години това прави около 450 хил. тона семена, а на страната са необходими около 280 хил. тона.
[B%]- Сеитбооборот у нас е подчинен основно на пазарното търсене. Кои са елементите, които могат да повлияят за въвеждането на основното правило в растениевъдството – правилен сеитбооборот?[%B]
- Правилото се нарича „стриктен контрол за спазване на добрите земеделски практики”. Ако се изгради ефективната система за контрол над площите от отделните култури, която да се прилага коректно, нещата вероятно ще се оправят. Тези правила са налични в нашия институт, но поради липса на санкции масово не се спазват. При хибридните култури – царевица, рапица и слънчоглед доходите от единица площ са значително по-високи и това е причина фермерите да ги отглеждат на по-големи площи и така да объркват технологичния сеитбооборот. Безконтролното неспазване на сеитбооборота е предпоставка за големи рискове в бъдеще – болести, неприятели и плевели, а това води до оскъпяване на продукцията./Разговора води Маргарита ЦВЕТАНОВА

[B%][G%]От в. "Гласът на фермера" - излиза всеки понеделник[%G]
Абонирайте се за 2013 г. сега! За абонамент - каталожен N 843[%B]