Хлябът на траките, житото на фараоните или храната на Христос. Няма значение как ще назовем древната пшеница, която днес преоткриваме като панацея на биохраните. По нашите земи са открити пръстени съдове с лимец, които датират отпреди 5-6 хиляди години, въпреки че най-старите архиологически останки от лимец са отпреди 10 000 години пр. Хр. Това разказва Петко Ангелов, бивш авиатор, който се е заел с амбициозната задача да възроди и древната житна култура, и славата й. А мястото, където реализира своята мисия, е село Рабово, полегнало в полите на Източните Родопи. За пилота се носят легенди как преди няколко години от една шепа диви зърна лимец вече е създал 150 дка ниви. Завладяващата история се разказва от уста на уста – размножена и обогатена, като родопска песен Оригиналът обаче е на Петко Ангелов, чиито ниви в момента са основен източник на диви зърна за посев и преработка в страната.
Петко Ангелов започва активно да отглежда древното жито преди пет години, и от пет декара, тази година вече е увеличил площите до 150 дка.
Живот и здраве, догодина се надява да засее 200 декара, казва с надежда той. По думите му обаче тази година е много особена заради незапомнената суша. Горният 20-30-сантиметров слой на почвата е напукан и изпепелен, без всякаква влага. В селата около река Арда през последните пет месеца не е паднала нито капка дъжд. Такова време не е подходящо за сеитба, казва пилотът. Семената няма как да покълнат, а дори и чудото да се случи, посевите няма да стигнат до нужното развитие, за да презимуват и устоят на студовете. Заради неблагоприятните условия, стопанинът е изпуснал най-доброто време за засяване през есента - от 1 до 15 октомври.
[B%]Характерно за лимеца е, че той е и есенна, и пролетна култура.[%B]
Надява се пролетта да е по-благосклонна. Тогава сеитбата е най-добре да се извърши от 25 февруари до 10 март.
Зърното на траките се развива най-добре, ако на декар се засеят около 18 кг семена, заради голямата му силно разклонена коренова система. Средният добив от декар варира между 120 и 140 кг/дка. Тази година реколтата е била по-слаба - между 90 и 120 кг/дка. Въпреки сушата. Упорито растение, което издържа на суша и на влага, не се дава на плевелите, обобщава Петко Ангелов.
Лимецът вирее навсякъде и при всички условия – той е студоустойчив, сухоустойчив, той почиства почвата под себе си и я превръща в нещо, което става по-нататък и за другите култури. Той направо проправя пътя на другите култури към тези почви. Дивото жито не е претенциозна култура.
Не изисква
[B%]торене, както и препарати за борба с плевели и неприятели[%B]
Това е резултат от бързоразвиващата се коренова система. При направени паралелни опити на торени и неторени полета, добивът е еднакъв, което доказва липсата на необходимост от предсеитбено пдхранване. Жътвата е механизирана или ръчна, през юни-юли.
В Източните Родопи древното жито може да се намери като диворастящо на 10-15 места. Ползвало се е повече за фураж и по-малко за храна - най-вече за ритуален хляб след тежки и уморителни дейности, защото е много силно енергиен продукт, разказва Петко. Тази година обаче бившия авиатор е открил и диворастящо черно зърно около Елхово и Кюстендил. Събрал е семената, които напролет ще засее. По думите му учени от Руската академия на науките, изследвали житната култура през периода 1892-1896 г., говорят за изключителните качества на черния лимец. От тази суперхрана се е приготвял
[B%]хляб за царския двор в Санкт Петербург[%B]
Заради малките количества лимецът според фермера, е по-скоро бутикова стока. Но пък му вещае добро бъдеще и то скоро. В момента го отглеждат като атракция, но търсенето е много голямо.[B%]/Маргарита Цветанова[%B]
[B%]Русалското мляко - туй питие на боговете!
Русалското мляко, извлечено от древното жито, е сбъдната мечта на Хипократ – храната да бъде лекарство, а лекарството – храна, разказва председателят на Съюза на билкарите д-р Емил Елмазов. Лимецът е сред най-големите съкровища като природна даденост, които виреят в България. В Габровския Балкан на един квадратен метър растат 72 вида лечебни растения, което е неоценимо богатство. У нас активно се ползват около 200–300 вида билки. Преди години сме имали над 1000, повечето от които са унищожени следствие на горските палежи и неправилното бране. Пръскането на земеделските площи с пестициди чрез летателна техника се отразява също негативно върху находищата им, обясни д-р Елмазов.
Билките се делят на три групи. В първата влизат силно действащите, които извеждат токсините от организма – хвойна, бял оман, кардамон и куркума. Във втората група, тази на хармонизиращите организма растения са риганът, мащерката и анасона. Те поддържат равновесието в организма. И в третата са растенията – храни. Еманацията на всички тях е лимецът, известен и под името „диво жито“.
Русалското мляко, добито от белите кълнове на лимеца, е най-висшата панацея на Земята, обясни д-р Елмазов. Лечебната напитка, приготвена от покълналите семена на древното жито, е жива храна, непозната досега за съвременника ни. Създадена е от екипа на лекаря в „Резервата на билкаря”, разположен на площ от 150 дка край габровското село Боженци. Млякото от белите кълнове на лимеца лекува рак, болести на стомашно-чревния тракт, изчиства токсините, укрепва и лекува сърдечно-съдовата система, стимулира имунитета, стопява килограмите и човек постига оптималното за организма му тегло, разказа Елмазов.
Русалско мляко мляко има чудодейни свойства. Д-р Елмазов е излекувал четирима души, болни от различни форми на рак с божествената амброзия. Те са били доброволци, а ремисията на заболяването им е документирана от лекари. Водата, в която се потапя лимецът, за да покълне, не е обикновена. Тя трябва да е изворна. Слага се в стъклен съд, в който три-четири дни събира енергията на слънчевите лъчи. След това в нея се потапят подбрани билки за няколко часа. За това време те оставят във водата своя лечебен код. Едва след това в нея се поставя лимецът, а от показалите се бели кълнове се извлича лечебният сок. Предстои д-р Елмазов и екипът му да патентоват метода за получаване на Русалското мляко от лимец. Билкарят се надява хранителната добавка един ден да присъства като енергийна напитка и храна на трапезата във всеки дом, каза още д-р Елмазов.[%B]
[B%][G%]От в. Гласът на фермера, каталожен номер 843 - във всички пощенски станции[%G][%B]